Читать «Повече неща на Земята» онлайн - страница 6

— Нищо на земята не може да ми причини зло, така ли? — непрекъснато повтаряше той. — И откъде си толкова сигурен?

— Просто знам. Аз питам ли те за твоите специализирани познания? Когато ми съобщиш, че лихвите ще паднат, аз не се заяждам и не почвам да те разпитвам откъде го знаеш.

— Добре де, но ако аз кажа, че лихвите ще паднат, а пък те продължават да се покачват — нещо съвсем вероятно, тогава само твоите чувства ще бъдат наранени. Ако обаче аз действам, допускайки, че на земята не може да ми се случи нищо страшно, и тогава най-внезапно нещо вземе, че ме нарани? Тогава няма само чувствата ми да бъдат наранени, ами и аз самият.

С логиката не може да се спори, но аз продължих да го обработвам. Убедих го поне да не отказва категорично председателския пост, а да се опита да забави нещата с няколко дни.

— Никога няма да се съгласят да изчакат — каза той, но изведнъж се оказа така, че точно в този ден се честваше годишнината от Черния петък и КПЗНУП се отдаде на обичайния тридневен траур и молебени за фалиралите. Така забавянето дойде от само себе си и това доста шокира Висарион. Той започна да мисли, че може би наистина е омагьосан.

И тогава, в края на траура, той отново се впусна в обществения живот. Случи се, че пресичахме заедно една оживена улица. Не помня как точно стана, но се наведох да завържа връзката на обувката си и някак загубих равновесие. Налетях отгоре му, а после той взе, че политна на уличното платно. Изведнъж се разнесе дяволско скърцане на спирачки и свирене на гуми. Докато се опомня, видях три коли, надянати една върху друга.

Висарион не се измъкна абсолютно невредим. Косата му беше доста поразчорлена, очилата му килнати на една страна, а на дясното коляно на панталона му се появи мъничко мазно петънце.

Той обаче отмина всичко с пренебрежение и каза със страхопочитание, гледайки касапницата:

— Изобщо не ме докоснаха. За Бога, та те въобще не ме докоснаха!

На следващия ден го застигна силен, отвратителен и студен дъжд, а той беше без галоши, чадър или мушама. И представи си, дори не настина. Обади ми се без даже да се е погрижил за мократа си коса и прие председателския пост.

Трябва да призная, че той си поживя много добре на този пост. Веднага увеличи петорно хонорарите си, без да рискува да опитва по-големи удари, отколкото повеляваха прогнозите му. В края на краищата клиентът не може да се надява да получи всичко. Ако се сдобие с несравним престиж чрез професионалиста, с когото се консултира, разумно ли ще е да потърси другаде съвет?

Но не бе само това. Той се радваше на живота от цялото си сърце. Никакви настинки. Никакви заразни болести. Пресичаше улиците най-безнаказано. Дори не поглеждаше светофарите, когато бързаше, и все пак много рядко предизвикваше катастрофи с човешки жертви. Не се двоумеше и за миг дали да влезе в парка нощем. Веднъж, когато един уличен хулиган опрял нож в гърлото му и му предложил да се освободи от парите си, Висарион просто ритнал начеващия финансист в слабините и продължил по пътя си. Въпросният хулиган бил така зает да си ближе раните, че съвсем забравил да поднови предложението си.