Читать «Повече неща на Земята» онлайн - страница 2

В някои случаи бе толкова далновиден, че предсказваше цената на акциите за следващата сутрин — дали ще се покачат или ще спаднат в зависимост от това, дали обстановката е благоприятна или не. Каквото предсказваше — това се случваше.

Естествено, с триумфи като тези той се прочу като „Чакалът от Уолстрийт“ и много от най-известните хора, практикуващи изкуството „бързо правене на пари“, търсеха съветите му.

Но той бе спрял погледа си на нещо по-високо от борсовия пазар, по-голямо от бизнес машинациите, по-впечатляващо дори от това да предсказва бъдещето. Постът Главен икономист на Съединените щати, или както длъжността е по-широко известна — „икономически съветник на президента“, бе легнал на сърцето му и бе целта на стремежите му.

Ти с твоите ограничени интереси едва ли ще знаеш колко изключително деликатен е постът на Главния икономист. Президентът на Съединените щати трябва да взема решения, които определят правителствените разпоредби в търговията и бизнеса. Трябва да се контролират паричната маса и банките. Трябва да се предлагат мерки или да се налага вето върху други мерки, които биха засегнали интересите на селското стопанство, търговията и промишлеността. Трябва да се решава как да се разделят парите от данъците. Президентът трябва да определи колко от тях да отидат за военните и дали изобщо да остави нещо и за другите сфери. И за всички тези неща той се обръща за съвет най-напред и преди всички други към Главния икономист.

И когато президентът се обърне към него, Главният икономист трябва да реши веднага и правилно какво точно иска да чуе той от него, за да му даде отговора си заедно с необходимите безсъдържателни фрази. Тях на свой ред президентът ще представи на американската общественост. Когато ти, драги, разказа вица за Рейгън, лекаря, статистика и икономиста, за момент си помислих, че разбираш от какво деликатно естество е задачата на икономиста, но съвсем неподходящият ти кикот накрая ми подсказа, че изобщо не схващаш това.

До четирийсетгодишната си възраст Висарион бе придобил необходимата квалификация за всеки пост — колкото и висок да е той. Из кулоарите на Института по икономика на управлението се носеше мълвата, че през последните седем години Висарион Джонсън нито веднъж не е казал някому нещо, което той не е искал да чуе. Нещо повече, той бе приет единодушно и с акламации в ограчения за масово членство КПЗНУП.

Но ти, който нямаш опит в нищо друго, освен в боравенето с пишещата машина, вероятно никога не си и чувал за КПЗНУП, което е съкращение на Клуб на последователите на закона за непропорционалното увеличение на производителността. Всъщност много малко хора са чували за него. Дори и в средите на по-низшите икономисти също не го знаят. Това е една малка група от изключителни икономисти, които напълно са овладели заплетеното изкуство на „икономиката — магия“, или както веднъж един политик я нарече доста чудато и недодялано, „икономика на шаманите“.