Читать «Пирати от астероидите» онлайн - страница 12

— Само че когато се качи на кораба се изненада. Така ли беше? — попита Антън.

— Ще кажа. На борда на кораба нямаше никой и преди да успея да осъзная това, той излетя.

— Как си обяснявате цялата тази работа, Уилямс?

— Не мога да си я обясня. Нищо не разбирам.

— Добре. Нека видим, дали ще можем да я разгадаем. Двамата, аз и ти. — Той махна с бластера и рече остро: — Хайде!

Главатарят на пиратите го поведе към изхода от командното помещение и после по дългия централен коридор на кораба. От една врата пред тях излезе група мъже. Те си размениха къси реплики, но млъкнаха веднага, щом доловиха погледа на Антън.

— Елате тук — повика ги той.

Те се приближиха. Един от тях обърса прошарения си мустак с опакото на ръката и каза:

— На този кораб няма никой друг, капитане.

— Добре. Какво мислите за кораба?

Те бяха четирима, но броят им се увеличи, когато към групата се присъединиха още хора.

— Какво мисли всеки от вас за кораба? — попита по-високо Антън.

Динго си проби път напред. Беше свалил скафандъра и Лъки можеше да види що за човек е той. Гледката изобщо не беше приятна. Динго беше широкоплещест и непохватен, а леко закривените му ръце висяха свободно от изпъкналите рамене. От горната страна на пръстите му имаше косми, а белегът върху горната устна конвулсивно потръпваше. Бе вперил поглед в Лъки.

— Не ми харесва — рече той.

— Корабът ли не ти харесва? — попита рязко Антън. Динго се поколеба. После застана мирно и каза:

— Той вони.

— Защо? Защо казваш това?

— Бих могъл да го разглобя с отварачка за консерви. Попитай останалите и виж дали не са съгласни с мен. Този кош е събран от клечки за зъби. Не би издържал и три месеца.

Разнесе се одобрителен шепот.

— Извинявай, капитане — намеси се мъжът с посивелия мустак, — но електрическата инсталация е изолирана на място. Правена е набързо. Изолацията е вече почти прегоряла.

— Всички заварки са направени наистина набързо — обади се друг. — Шевовете са изпъкнали — посочи той с дебелия си мръсен пръст.

— Какво ще кажете за ремонта му? — попита Антън.

— Би отнел прекалено много време. Не си струва работата. Във всеки случай, не можем да ги извършим тук. Трябва да го закараме на някоя от скалите.