Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 62

— Да. Освен ако разумът не ти прошепне, че кмет Харла Бранно никога не би ти повярвала. Хайде, нека се споразумеем.

Тривайз поклати глава.

— Не става, госпожо Лизалор. Корабът е мой и трябва да си остане такъв. Както ви казах, ако се опитате да влезете с взлом, той ще се взриви с необикновена сила. Уверявам ви, това е истина. Не разчитайте, че блъфирам.

— Ти можеш да го отвориш и да дадеш нови инструкции на компютъра.

— Безспорно, но няма да го направя.

Лизалор въздъхна тежко.

— Знаеш, че сме в състояние да те склоним — ако не с нещо, което можем да сторим на теб лично, то с неща, които можем да сторим с твоя приятел д-р Пелорат или с младата жена.

— Изтезания, министър? Това ли е законността ви?

— Не, съветник. Няма да се наложи да постъпваме толкова грубо. Но винаги можем да прибегнем до психопробата.

За пръв път, откакто бе влязъл в апартамента на Лизалор, Тривайз почувства вътрешен мраз.

— И това не можете да направите. Използването на психопробата за немедицински цели е забранено в цялата Галактика.

— Но ако сме доведени до отчаяние…

— Готов съм да поема риска — прекъсна я Тривайз, — тъй като с нищо няма да ви помогна. Решимостта ми да запазя кораба е толкова силна, че психопробата ще унищожи ума ми, преди да го е изкривила така, че да отстъпя. — Това вече е блъф, помисли си той, и буцата лед в него се увеличи. — А дори да сте ужасно ловки и успеете да ме убедите, без да разрушите ума ми, и аз отворя кораба, обезвредя го и ви го предам, той пак няма да ви свърши работа. Корабният компютър е още по-модерен от самия звездолет и е проектиран някак си — не знам точно как — да работи с пълен капацитет само с мен. Едноличен компютър, ако мога да го нарека така.

— Да допуснем тогава, че задържиш кораба и останеш негов пилот. Би ли работил за нас като почетен гражданин на Компорелон? Голяма заплата. Значителен лукс. За приятелите ти също.

— Не.

— Какво предлагаш? Просто да те оставим с твоите другарчета да се качите на кораба и да отлетите нанякъде в Галактиката? Предупреждавам те, че вместо да позволим това, можем да информираме Фондацията, че сте тук с „Далечната звезда“. И да прехвърлим всичко в нейни ръце.

— Като изтървете кораба?

— Ако ще го губим, по-добре да го изгубим от Фондацията, отколкото от един нахален чуждопланетец.

— Тогава нека ви предложа един свой вариант за компромис.

— Компромис? Е, слушам. Хайде.

— Аз съм тук с важна мисия — внимателно започна Тривайз. — В началото тя имаше подкрепата на Фондацията. Изглежда обаче тази подкрепа е била оттеглена, въпреки че мисията ми си остава важна. Осигурете сътрудничеството на Компорелон и ако делото се увенчае с успех, вие също ще спечелите.

Изражението на Лизалор беше колебливо.

— И няма да върнеш кораба на Фондацията?

— Никога не съм имал намерение да го връщам. Фондацията нямаше да го търси толкова отчаяно, ако мислеше, че съществува някакъв шанс да им го върна просто така.

— Това не означава, че ще ни дадеш кораба.

— Когато приключи мисията ми, възможно е да нямам повече нужда от него. В такъв случай не бих възразил Компорелон да го вземе.