Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 38

12

Компорелонецът, който се качи на борда, носеше холографска лична карта. Тя изобразяваше топчестото му, леко брадясало лице със забележителна точност, а под него стоеше името му, А. Кендрей.

Беше възнисък, а фигурата му — също тъй меко закръглена като лицето. Имаше свеж, добряшки вид и маниери и се оглеждаше наоколо с нескрито изумление.

— Как се спуснахте толкова бързо? — запита той. — Очаквахме ви най-рано след два часа.

— Корабът е нов модел — отвърна Тривайз с малко хладна вежливост.

Кендрей обаче явно не беше наивен младок, какъвто изглеждаше. Влезе в пилотската стая и веднага каза:

— Гравитационен?

Съветникът не видя смисъл да отрича нещо съвсем очевидно и глухо отвърна:

— Да.

— Много интересно. Говори се за тях, а няма къде да ги разгледаш. Двигателите са в корпуса, нали?

— Точно така.

Кендрей погледна към компютъра.

— Компютърните схеми също?

— Да. Поне тъй са ми казвали. Никога не съм проверявал.

— Е, добре. Трябва ми документацията на кораба: номер на двигателя, къде е произведен, идентификационен код… цялата там галиматия. Сигурен съм, че всичко е в компютъра и той може да отпечата официалната карта, която ми е нужна, за половин секунда.

Отне съвсем малко повече от половин секунда. Кендрей пак се огледа.

— Само вие тримата ли сте на борда?

— Точно така — отвърна Тривайз.

— Някакви живи животни? Растения?

— Няма.

— Здравословното ви състояние?

— Добро — отсече Тривайз.

— Хм! — подхвърли Кендрей и си записа. — Бихте ли си сложили ръката тук? Просто рутинна проверка. Дясната, моля.

Тривайз погледна неодобрително уреда. Използваше се все по-широко и бързо се усъвършенстваше. Изостаналостта на един свят можеше да се прецени едва ли не от пръв поглед по назадничавостта на микродетекторите му. Ала твърде малко обитаеми планети вече бяха останали толкова назадничави, че да нямат микродетектори въобще. Този процес бе започнал с окончателното разпадане на империята, тъй като всяка част от цялото ставаше все по-загрижена за предпазването си от болестите и чуждите микроорганизми на всички останали.

— Какво е това? — тихо попита заинтригуваната Блис, източвайки шия, за да го огледа първо от едната, а после и от другата страна.

— Мисля, че го наричат микродетектор — отвърна Пелорат.

— Не е нищо мистериозно — допълни Тривайз. — Уред, който автоматично проверява част от тялото ти — отвътре и отвън — за микроорганизми, които могат да пренесат зараза.

— Освен това този класифицира микроорганизмите — каза Кендрей с нескрита гордост. — Разработен е тук, на Компорелон. Ако обичате, все пак, трябва ми дясната ви ръка.

Тривайз постави ръката си в уреда и проследи танца на няколко върволици червени точици по редицата хоризонтални линии. Кендрей докосна един сензорен бутон и отвътре изскочи цветно факсимиле.

— Бихте ли подписали, господине?

Тривайз се подписа.

— Много ли съм зле? — иронично попита той. — Не ме грози нещо страшно, нали?

— Не съм лекар — отвърна Кендрей, — така че не мога да кажа с подробности, но няма индикации, които налагат да бъдете върнат или сложен под карантина. Това е, което ме интересува.