Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 35

— Предполагам, че говориш от името на Гея — рече Тривайз.

— Винаги говоря от нейно име. Аз съм Гея.

— Ако Гея е толкова сигурна в своето превъзходство, тогава защо ви беше необходимо моето решение? Защо просто не продължихте без мен?

Блис замълча, сякаш за да събере мислите си. После каза:

— Защото не е разумно да се предоверяваш на себе си. Ние естествено виждаме достойнствата си по-ясно, отколкото недостатъците. Искаме да постъпим правилно; не непременно както на нас ни изглежда правилно, а както е обективно правилно, ако изобщо съществува такова нещо. Ти си най-близката връзка, която можем да намерим, с обективно правилното, затова се допитахме до теб.

— Толкова обективно прав съм — подметна тъжно Тривайз, — че дори не разбирам основанията за собственото си решение и му търся оправдание.

— Ще го намериш — отвърна Блис.

— Надявам се — каза Тривайз.

— Всъщност, стари друже — обади се Пелорат, — на мен ми се струва, че Блис доста убедително печели в този спор. Защо не признаеш факта, че нейните аргументи подкрепят твоето решение, според което Гея олицетворява бъдещето на човечеството?

— Защото — остро отвърна Тривайз, — когато взех решението, не знаех за тези аргументи. Не знаех никакви подробности за Гея. Нещо друго ми повлия, най-вече подсъзнателно, нещо, което не зависи от подробностите за една, пък било и жива, планета, а е доста по-фундаментално. Това е, което трябва да открия.

Пелорат помирително вдигна ръка.

— Не се ядосвай, Голан.

— Не се ядосвам. Просто съм под непоносимо напрежение. Не искам да съм центърът на Галактиката.

— Не те виня за това, Тривайз — каза Блис, — и наистина съжалявам, че собствената ти натура те е въвлякла в подобна роля. Та кога кацаме на Компорелон?

— След три дни — отвърна съветникът — ще спрем на някоя от входните станции в орбита около нея.

— Това не би трябвало да е проблем, нали? — запита Пелорат.

Тривайз сви рамене.

— Зависи от броя на корабите, които пристигат, от броя на входните станции и най-вече от конкретните правила за даване или отказване на достъп. Тези правила от време на време се менят.

— Какво искаш да речеш с отказване на достъп? — почти се засегна Пелорат. — Компорелон не е ли част от владенията на Фондацията? Как могат да откажат достъп на нейни граждани?

— Съществува един деликатен правен момент, свързан с този въпрос, и не съм сигурен в тълкуванието му от местните власти. Предполагам, че има вероятност да ни откажат, но не мисля тя да е особено голяма.

— И ако ни откажат, какво ще правим?

— Не знам точно — сви рамене Тривайз. — Но нека вместо да се терзаем със съставянето на резервни планове, изчакаме и видим какво ще стане.

11

Вече бяха достатъчно близо до Компорелон, за да го съзерцават като голямо кълбо и без телескопично увеличение. Когато обаче се прибавеше и то, можеха да се забележат самите входни станции. Бяха по-далеч от планетата в сравнение с повечето летателни конструкции, които обикаляха в орбита около нея и — нещо интересно — бяха добре осветени.