Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 32

— Може да почуква в такт с мелодията.

— Може, макар това да не е необходимо за акта на подсвиркване. Почукването на палеца на крака не е самото действие, а реакция на действието, и със сигурност всички части на Гея по някакъв начин реагират на моите емоции, както аз реагирам на техните.

— Предполагам, че няма смисъл да се чувстваме неудобно.

— Никакъв смисъл няма.

— Но аз изпитвам едно особено усещане. Когато искам да те направя щастлива, мисля, че трябва да направя щастливи всички организми на Гея, до последния атом.

— До последния атом… — повтори одобрително Блис. — Ти наистина ги правиш щастливи, Пел. Прибавяш нещичко към чувството на всеобща радост, която за кратко време ти позволявам да споделиш. Предполагам, че приносът ти е твърде малък, за да бъде лесно измерим, но все пак го има и осъзнаването на този факт трябва да те прави още по-доволен.

— Ще ми се да бях сигурен, че Голан е достатъчно зает с маневрите през хиперпространството, та да се задържи в пилотската стая по-дълго — каза Пелорат.

— Искаш да обявим меден месец?

— Да.

— Тогава вземи лист хартия, напиши „Гнездо на младоженците“, закачи го от външната страна на вратата и ако някой желае да влезе, то ще си е негов проблем.

Пелорат така и стори и по време на приятните последващи събития „Далечната звезда“ направи скока. Нито той, нито Блис забелязаха този факт, въпреки че и иначе едва ли щяха да го забележат.

10

Бяха изминали само няколко месеца, откакто Пелорат се бе запознал с Тривайз и за първи път бе отпътувал от Терминус. Дотогава, за повече от половинвековния си живот (по стандартно галактическо време), той не беше напускал планетата.

В собствените си очи за тези месеци бе станал стар космически вълк. Беше видял от космоса три планети: самия Терминус, Сейшел и Гея. А сега на екрана виждаше четвърта, макар и чрез управляваното от компютъра телескопично устройство. Четвъртата планета беше Компорелон.

И отново, за четвърти път, изпита смътно разочарование. Някак си продължаваше да смята, че да гледаш обитаем свят от космоса означава да видиш очертанията на континентите му на фона на обкръжаващите ги океани; или пък, ако светът е сух, очертанията на езерата му на фона на заобикалящата ги суша.

Никога не ставаше така.

Ако един свят е обитаем, той има както атмосфера, така и хидросфера. След като притежава въздух и вода, той има и облаци; а щом има облаци, значи се превръща в нещо като скрита картинка. За пореден път Пелорат наблюдаваше бели валма с тук-там прозиращо бледосиньо или ръждивокафяво.

Той унило се питаше дали някой може да разпознае един нов свят по неговия изглед — от, да речем, 300 000 километра, — проектиран на екрана. По какво биха се различавали валмата облаци?

Блис загрижено го погледна.

— Какво има, Пел? Изглеждаш нещастен.

— Установявам, че от космоса всички планети изглеждат еднакво.

— И какво от това, Янов? — обади се Тривайз. — Така изглеждат и очертанията на Терминус, когато са на хоризонта, освен ако знаеш какво точно търсиш — определен планински връх или пък някакво крайбрежно островче с характерна форма.