Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 29

— Това е прекрасно. Ако се бях сетила да споделя проблема по-рано, щях да си спестя много притеснения.

— Има и друго преимущество — продължи Пелорат, въодушевен от необичайната си роля на капацитет по астронавтските въпроси. — За да направи скок, обикновеният кораб трябва да се отдалечи на значително разстояние от големи маси като звездите, например. Понеже колкото е по-близо до някоя звезда, толкова по-силно е гравитационното поле и усещането за скок — по-ясно изразено. Освен това колкото полето е по-мощно, толкова по-сложни уравнения трябва да се решат, за да се проведе скокът безопасно и в желаната точка от обикновеното пространство. В гравитационен кораб обаче не може и дума да става за някакво усещане по време на скока. Още повече, този кораб има компютър, който е много по-съвършен от обикновените и може да обработва сложни уравнения с необикновена сръчност и бързина. В резултат на това, вместо да се отдалечава две-три седмици от някоя звезда, само за да достигне безопасна и удобна за прехода точка, на „Далечната звезда“ й е достатъчно да пътува два-три дни. А и след като не сме обект на гравитационни полета, следователно и на инерционни ефекти — признавам, че не го разбирам, но Тривайз твърди така, — можем да се ускоряваме много по-бързо, отколкото с обикновен кораб.

— Това е хубаво — каза Блис — и прави чест на Трив, че умее да се справя с този необикновен звездолет.

Пелорат леко се намръщи.

— Моля те, Блис, наричай го Тривайз.

— Да, да. Но в негово отсъствие малко се отпускам.

— Недей. Не бива въобще да подхранваш навика. Той е толкова чувствителен на тая тема.

— Не на тая тема, а към мен. Той не ме харесва, Пел.

— Не е така! — горещо възрази Пелорат. — Аз говорих с него по въпроса. Е, не се мръщи, де. Бях изключително тактичен, мило мое дете. Голан ме увери, че няма нищо такова. Изпитва подозрения към Гея и е недоволен, че му се е наложило да се набърква в бъдещето на човечеството. Трябва да проявим разбиране. Ще му мине, когато постепенно оцени преимуществата на вашата жива планета.

— Надявам се, но не е само Гея. Пел, каквото и да ти говори той, а знай, че много те обича и не иска да те засегне, Тривайз изпитва лична неприязън към мен.

— Не, Блис. Не е възможно.

— Защо? Не всеки е длъжен да ме обича, понеже ти ме обичаш, Пел. Нека ти обясня. Трив — добре, де, Тривайз — смята, че аз съм робот.

Удивление заля обикновено спокойното лице на Пелорат.

— Положително не мисли, че си изкуствено човешко същество!

— Защо се изненадваш толкова? Гея е била заселена с помощта на роботи. Това е всеизвестен факт.

— Роботите могат да помагат, както и машините, но хората са тези, които са заселили Гея. Хора от Земята.

— Същото мисли и Тривайз. Знам го.

— В паметта на планетата няма нищо за Земята, както вече ви казах. Но са съхранени ранни спомени, приблизително отпреди три хиляди години, за някакви роботи, заети със задачата да преобразуват Гея в обитаем свят. Същевременно ние пък сме го оформяли като планетарно съзнание, което отнело много време, мили Пел, и това е още една причина ранните ни спомени да са мъгляви. Може би не ги е премахнала Земята, както смята Тривайз…