Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 204
Айзък Азимов
— Облачната покривка изглежда доста дебела — обади се Пелорат.
— Но не би трябвало да поглъща радиовълните.
Гледаха как планетата се върти под тях — истинска симфония от завихрени бели облаци, а тук-там през някоя пролука се прокрадваше синкаво петно, загатващо за океан.
— За населен свят облачната покривка е твърде плътна — каза Тривайз. — Доста мрачна планета ще да е. Но това, дето най-много ме безпокои е, че никакви космически станции не ни приветстваха.
— Имаш предвид както направиха на Компорелон? — попита Пелорат.
— Имам предвид както биха направили на всеки населен свят. Би трябвало да ни спрат за обичайната проверка на документите, фрахта, продължителността на престоя и така нататък.
— Може би по някаква причина сме пропуснали посрещането — предположи Блис.
— Нашият компютър щеше да ги улови на всяка дължина на вълната, която биха използвали. А и ние излъчвахме своите сигнали, но никого не разбудихме и не получихме никакъв резултат. Да се гмурнем под облачния слой, без да сме се свързали със служебните лица, означава да нарушим вежливостта в космоса, но не виждам друг избор.
„Далечната звезда“ забави ход, като съответно усили антигравитацията си, за да поддържа същата височина. Отново излезе над осветената страна и забави още повече. Действайки заедно с компютъра, Тривайз откри значителна пролука между облаците. Корабът като че ли пропадна и мина през нея. Под тях се люлееше океанът — явно духаше свеж вятър. Набръчканата му повърхност лежеше на няколко километра по-долу, сякаш раирана от ивици пяна.
Прелетяха извън огряното от слънцето петно и продължиха под облачната покривка. Водният простор стана тъмносив и температурата чувствително се понижи.
Фалъм, която също гледаше екрана, подърдори малко на своя богат на съгласни език, а сетне мина на галактически. Гласът й потрепваше.
— Какво е това, което виждам там?
— Океан — успокояващо отвърна Блис. — Много голяма маса вода.
— Защо не пресъхва?
Геянката погледна към Тривайз и той обясни:
— Водата е прекалено много, за да може да пресъхне, Фалъм.
Със задавен глас хлапето рече:
— Не я искам всичката тая вода. Хайде да се махаме — и изведнъж слабо изпищя, защото „Далечната звезда“ мина през купчина буреносни облаци, така че екранът стана млечнобял и се покри със следи от дъждовни капчици.
Светлините в пилотската стая притъмняха и корабът започна да се движи на тласъци.
Тривайз изненадано вдигна очи и извика:
— Блис, твоята Фалъм е достатъчно голяма, за да преобразува енергията. Тя използва електричеството и се опитва да управлява звездолета. Спри я!
Младата жена уви ръце около соларианчето и силно го прегърна.
— Всичко е наред, Фалъм, всичко е наред! Няма от какво да се боиш. Просто това е друг свят. Много светове са като него.
Детето се поотпусна, но продължи да трепери.
С лек укор Блис се обърна към Тривайз:
— То никога не е виждало океан и, доколкото ми е известно, нищо чудно и никога да не е попадало в мъгла или дъжд. Не можеш ли да го разбереш и поне малко да му съчувстваш?
— Не и ако си прави опасни експерименти с кораба. Излиза, че тя е опасна за всички ни. Заведи я във вашата стая и я успокой.