Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 204

— Облачната покривка изглежда доста дебела — обади се Пелорат.

— Но не би трябвало да поглъща радиовълните.

Гледаха как планетата се върти под тях — истинска симфония от завихрени бели облаци, а тук-там през някоя пролука се прокрадваше синкаво петно, загатващо за океан.

— За населен свят облачната покривка е твърде плътна — каза Тривайз. — Доста мрачна планета ще да е. Но това, дето най-много ме безпокои е, че никакви космически станции не ни приветстваха.

— Имаш предвид както направиха на Компорелон? — попита Пелорат.

— Имам предвид както биха направили на всеки населен свят. Би трябвало да ни спрат за обичайната проверка на документите, фрахта, продължителността на престоя и така нататък.

— Може би по някаква причина сме пропуснали посрещането — предположи Блис.

— Нашият компютър щеше да ги улови на всяка дължина на вълната, която биха използвали. А и ние излъчвахме своите сигнали, но никого не разбудихме и не получихме никакъв резултат. Да се гмурнем под облачния слой, без да сме се свързали със служебните лица, означава да нарушим вежливостта в космоса, но не виждам друг избор.

„Далечната звезда“ забави ход, като съответно усили антигравитацията си, за да поддържа същата височина. Отново излезе над осветената страна и забави още повече. Действайки заедно с компютъра, Тривайз откри значителна пролука между облаците. Корабът като че ли пропадна и мина през нея. Под тях се люлееше океанът — явно духаше свеж вятър. Набръчканата му повърхност лежеше на няколко километра по-долу, сякаш раирана от ивици пяна.

Прелетяха извън огряното от слънцето петно и продължиха под облачната покривка. Водният простор стана тъмносив и температурата чувствително се понижи.

Фалъм, която също гледаше екрана, подърдори малко на своя богат на съгласни език, а сетне мина на галактически. Гласът й потрепваше.

— Какво е това, което виждам там?

— Океан — успокояващо отвърна Блис. — Много голяма маса вода.

— Защо не пресъхва?

Геянката погледна към Тривайз и той обясни:

— Водата е прекалено много, за да може да пресъхне, Фалъм.

Със задавен глас хлапето рече:

— Не я искам всичката тая вода. Хайде да се махаме — и изведнъж слабо изпищя, защото „Далечната звезда“ мина през купчина буреносни облаци, така че екранът стана млечнобял и се покри със следи от дъждовни капчици.

Светлините в пилотската стая притъмняха и корабът започна да се движи на тласъци.

Тривайз изненадано вдигна очи и извика:

— Блис, твоята Фалъм е достатъчно голяма, за да преобразува енергията. Тя използва електричеството и се опитва да управлява звездолета. Спри я!

Младата жена уви ръце около соларианчето и силно го прегърна.

— Всичко е наред, Фалъм, всичко е наред! Няма от какво да се боиш. Просто това е друг свят. Много светове са като него.

Детето се поотпусна, но продължи да трепери.

С лек укор Блис се обърна към Тривайз:

— То никога не е виждало океан и, доколкото ми е известно, нищо чудно и никога да не е попадало в мъгла или дъжд. Не можеш ли да го разбереш и поне малко да му съчувстваш?

— Не и ако си прави опасни експерименти с кораба. Излиза, че тя е опасна за всички ни. Заведи я във вашата стая и я успокой.