Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 16

Той млъкна. Към тях крачеше Блис. Тъмната й коса бе мокра, а робата й прилепваше към тялото и подчертаваше доста щедрата ширина на хълбоците. Когато наближи, тя отривисто кимна.

— Съжалявам, че ви забавих — рече леко задъхана. — Отне ми повече време, отколкото очаквах, за да сверя мнението си с това на Дом.

— Защо? — иронично запита Тривайз. — Нали знаеш всичко, което знае и той,

— Понякога има разлика в тълкуванията. В края на краищата ние не сме идентични, така че спорим. Слушай — малко остро продължи геянката, — ти имаш две ръце. И двете са част от теб и изглеждат еднакви, като се изключи фактът, че едната е огледален образ на другата. Обаче не ги използваш по един и същ начин, нали? Някои неща предпочиташ да правиш с дясната ръка, други — с лявата. Така да се каже, разлики в тълкуванията.

— Хвана те! — обади се Пелорат с явно задоволство.

Тривайз кимна.

— Ефектна аналогия, само че съвсем не съм сигурен дали е и подходяща. Във всеки случай означава ли всичко това, че можем да се качим на борда още сега? Макар и да вали?

— Да, да. Нашите хора са навън и корабът е в идеална форма — тя погледна към Тривайз с внезапно любопитство. — Но ти стоиш сух! Дъждовните капки не те достигат.

— Аха — кимна Тривайз. — Избягвам влагата.

— Не е ли хубаво от време на време да се понамокриш?

— Естествено. Само че когато реша аз, а не дъждът.

Блис сви рамене.

— Както искаш. Целият ни багаж е натоварен, така че можем да се качваме на борда.

Тримата тръгнаха към „Далечната звезда“. Дъждът намаляваше, ала тревата бе съвсем мокра. Тривайз се усети, че върви внимателно, докато Блис бе изритала чехлите си, които сега носеше в ръка, и шляпаше боса.

— Прекрасно усещане — каза тя в отговор на погледа, който съветникът й хвърли.

— Добре — разсеяно се съгласи той. Сетне с леко раздразнение попита:

— Между другото, защо тези геяни стоят наоколо?

— Запомнят събитието, което според планетата е от голямо значение. Разбираш ли, Тривайз, ти си много важен. Само помисли, че ако в резултат на това пътуване промениш решението си в неблагоприятна за нас насока, ние никога няма да прераснем в Галаксея или дори да се запазим като Гея.

— Значи аз представлявам живота и смъртта за Гея, а и за целия свят?

— Така мислим.

Тривайз внезапно спря и свали дъждовната си шапка. На небето се бяха появили сини късчета.

— Но вие имате моя глас във ваша полза сега — каза той. — Ако ме убиете, аз никога няма да мога да го променя.

— Голан — измърмори шокираният Пелорат, — говориш ужасни неща.

— Типично за изолат — спокойно рече Блис. — Трябва да проумееш, Тривайз, че ние се интересуваме не от теб като личност, не дори от твоя глас, а от истината, от материалните факти. Ти си важен единствено като път към истината, а гласът ти — като белег за нея. Това е, което искаме, и ако те убием, за да избегнем промяна на твоя вот, просто ще скрием истината от самите себе си.

— Ами ако ви кажа, че истината е отрицание на Гея, нима всички охотно ще се съгласите да умрете?