Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 104
Айзък Азимов
— Янов?
Пелорат се поколеба.
— На Компорелон нямахме оръжие.
— Стига, приятелю. Компорелон беше известна величина, асоцииран към Фондацията свят. Освен това веднага ни арестуваха. Ако имахме оръжие, щяха да ни го вземат. Искаш ли един бластер?
Пелорат поклати глава.
— Не съм бил във флота, стари друже. Не знам как да боравя с такова нещо, а в извънредна ситуация няма и да се сетя за него. Просто ще побягна и… сигурно ще ме убият.
— Няма да те убият, Пел — намеси се Блис енергично. — Гея те е поставила под моя/своя защита, както и този, дето се прави на герой.
— Добре — каза Тривайз. — Не възразявам да бъда закрилян, нито се правя на герой. Просто се подсигурявам двойно и ви уверявам, че ще бъда много доволен, ако въобще не се наложи да посегна към тези неща. Но все едно те трябва да са с мен.
Той нежно потупа двете оръжия и каза:
— А сега нека да слезем на този свят, който може да не е усещал върху себе си тежестта на човешки стъпки от хиляди години.
36
— Имам чувството — рече Пелорат, — че денят е напреднал, а слънцето си е толкова високо, сякаш още е обед.
— Подозирам — отвърна Тривайз, оглеждайки спокойната панорама, — че впечатлението ти е предизвикано от оранжевия цвят на слънцето, какъвто обикновено е той при залез. Ако сме още тук, когато действително залязва, и облаците са подходящо разположени, би трябвало да го видим по-тъмно червено, отколкото сме свикнали. Не зная дали ще ти се стори красиво или потискащо. В интерес на истината слънцето на Компорелон беше още по-неприятно, но почти през цялото време ние се намирахме на закрито.
Той бавно се завъртя, разглеждайки околността във всички посоки. Освен възприеманата почти подсъзнателно странност на светлината, светът имаше и характерна миризма, поне в тази си част. Напомняше на плесен, въпреки че далеч не беше така неприятна.
Близките дървета бяха средно високи и изглеждаха стари, с чвореста кора и леко наклонени стволове, макар да не можеше да се определи дали това се дължи на постоянен вятър или на необичайна почва. Дърветата ли придаваха заплашителен вид на света или нещо друго — по-нематериално?
— Какво смяташ да правиш, Тривайз? — попита Блис. — Сигурно не сме били толкова път, за да се любуваме на гледката.
— Всъщност — каза съветникът — точно такава трябва да е моята роля сега. Предлагам Янов да проучи района. Натам има развалини и той е човекът, който може да прецени стойността на евентуалните находки. За разлика от мен, разбира от надписи и филми на архаичен галактически. А ти, Блис, предполагам, ще искаш да го придружиш, за да го пазиш. Колкото до моя милост, аз ще остана тук като преден пост.
— Пост срещу кого? Примати с тояги и камъни?
— Може би.
Усмивката изчезна от лицето му и той добави:
— Колкото и да е странно, нещо в тази планета ме смущава. Не мога още да кажа точно какво.
— Хайде, Блис — обади се нетърпеливо Пелорат. — Цял живот съм бил единствено колекционер на стари истории и никога не съм се докосвал до истински древни документи. Представяш ли си, ако намерим…
Тривайз ги гледаше как се отдалечават. Гласът на Пелорат затихваше, докато той крачеше ентусиазирано към развалините, а геянката вървеше редом.