Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 68

Космосе! Та ти си бил на Анакреон.

Представи си го! Представи си го! Ще почувстваш, че си на него чрез хиперрелето.

Нищо! Нервните му окончания потръпнаха и застинаха в нищото.

Тривайз се успокои.

— Янов, на борда на „Далечната звезда“ няма хиперреле. Сигурен съм. И ако не бях последвал твоето предложение, кой знае колко време щях да загубя, за да стигна до този извод.

По лицето на Пелорат не мръдна никакъв мускул, но то явно грейна.

— Много съм доволен, че съм ти бил в помощ. Това означава ли, че ще скочим?

— Не, за да сме сигурни, ще изчакаме още два дена. Нали помниш, трябва да се махнем по-надалеч от голяма маса. В обичайния случай, като се вземе предвид, че съм с нов и неизпробван кораб, дето изобщо не го познавам, вероятно биха ми трябвали два дни да изчисля точния начин на действие — по-специално правилната хипертяга за първия скок. Аз обаче имам усещането, че компютърът ще свърши всичко.

— Охо! Струва ми се, че ни чакат доста досадни два дни.

— Досадни? — Тривайз широко се усмихна. — Нищо подобно! Аз и ти, Янов, ще си поговорим за Земята.

— Наистина ли? — попита Пелорат. — Опитваш се да доставиш удоволствие на стария човек? Много мило от твоя страна. Наистина много мило.

— Глупости! На себе си се опитвам да доставя удоволствие. Янов, ти спечели. От туй, което ми каза осъзнах, че Земята е най-важният обект във Вселената.

22

Мисълта сигурно бе хрумнала на Тривайз, докато Пелорат развиваше разсъжденията си за Земята. Това, че не реагира веднага, бе единствено защото в мозъка му ехтеше проблемът за хиперрелето. В мига, в който този проблем изчезна, той си спомни.

Вероятно най-често повтаряното изявление на Хари Селдън бе неговата забележка, че Втората фондация била „на другия край на Галактиката“ спрямо Терминус. Селдън даже бе назовал мястото — Звездокрай.

Това влизаше в описанието на Гаал Дорник за деня на разглеждането на делото пред имперския съд. „Другият край на Галактиката“ — такива бяха думите, казани от Селдън на Дорник, и оттогава нататък значението им бе непрекъснато оспорвано.

Какво свързваше единия край на Галактиката с „другия край“? Права линия, спирала, окръжност… какво?

И ето ти проблясък — на Тривайз изведнъж му стана ясно, че на картата на Галактиката не би трябвало и не би могло да се начертае нито права, нито крива. Работата бе далеч по-фина.

Беше абсолютно ясно, че единият край на Галактиката е Терминус. Той бе на края на Галактиката, да — на нашия край, края на Фондацията — и това придаваше на думата „край“ буквално значение. По времето обаче, когато Селдън бе казал това, Терминус беше и най-новият свят в Галактиката — свят, който тепърва щеше да бъде основан, който в момента все още не съществуваше.

Кой би бил тогава другият край на Галактиката? Краят на другата Фондация? Или… най-старият свят в Галактиката? Според аргументите, изложени от Пелорат, който не съзнаваше какво всъщност казва, това би могла да е само Земята. Втората фондация спокойно можеше да бъде на Земята.