Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 54

Изражението на интервюиращия за миг се промени при думите на Гендибал, но младежът вече имаше усет за психоезика и успя да разтълкува трепването. Знаеше — толкова сигурно, както ако интервюиращият го бе обявил — че в досието му ще бъде вписана малка забележка, гласяща, че няма да бъде манипулиран лесно.

Ами разбира се!

Гендибал възнамеряваше да бъде труден за манипулиране.

Сега беше тридесетгодишен. След два месеца щеше да навърши тридесет и една, а вече бе член на Съвета на говорителите. Оставаха му не повече от девет години да стане Първи говорител и той знаеше, че би могъл да го направи. Аудиенцията със сегашния Първи бе съдбоносна за плановете му и в старанието си да създаде точно необходимото впечатление той не бе пожалил усилия да доусъвършенства владеенето на психоезика.

Когато двама говорители от Втората фондация общуват помежду си, езикът на това общуване не прилича на никой друг в Галактиката. Това е език колкото на думи, толкова и на свободни жестове, а също и на доловени тенденции в менталните промени.

Чужд човек би чул малко или направо нищо, но по мисловен път за много кратко време биваше разменена огромна информация, макар начинът на общуване да беше неразбираем в буквалния му вид за всеки друг, освен за трети говорител.

Езикът на говорителите имаше предимството на скоростта и безкрайната изтънченост, ала и недостатъка да прави почти невъзможно скриването на истинското мнение.

Гендибал добре знаеше собственото си мнение за Първия говорител. Той чувстваше, че Киндор Шандис е човек, прехвърлил разцвета на менталните си способности. Първият говорител — според оценката на Гендибал — не очакваше каквато и да е криза, не бе готов да я посрещне и нямаше схватливостта да се справи с нея, ако тя наистина се появеше. При цялата си добронамереност и дружелюбие Шандис бе изтъкан от онази материя, която съставляваше катастрофите.

Гендибал трябваше да укрие всичко това не само в думите, жестовете и изражението си, но и в мислите. Не му бе известен обаче никакъв начин да попречи достатъчно ефикасно на Първия говорител да долови макар и частица от тях. Нито пък би могъл да не подразбере нещо от чувствата на Първия говорител към него. Зад добродушието и добронамереността — съвсем очевидни и определено искрени — Гендибал усещаше дистанцираното острие на снизходителността и забавата и стегна собствения си ментален хват, за да попречи в разкриването на каквото и да е ответно негодувание — или поне да издаде възможно най-малко.

Първият говорител се усмихна и се облегна назад в креслото си. Той все пак не вдигна демонстративно крака върху бюрото, но мина през точната смесица от самоуверено спокойствие и неофициално дружелюбие — точно по толкова от всяко, колкото събеседникът му да не бъде сигурен в ефекта от своето изявление.