Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 233

— Да не би да спекулираш с моето нежелание да те унищожа?

Гърдите на Бранно се повдигнаха, тя пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. После твърдо каза:

— Да!

Кодел, който седеше до нея, пребледня.

80

Гендибал гледаше втренчено фигурата на Бранно, настанила се в пространството точно, пред стената. Беше неясна и трептеше поради намесата на менталния щит. Чертите на мъжа до нея бяха почти напълно замъглени, защото говорителят нямаше излишна енергия за него. Трябваше да се концентрира върху кмета.

Тя със сигурност не разполагаше с неговия образ и нямаше как да знае, че си има спътница. Не можеше да прави заключения от израза му, нито от езика на тялото. В това отношение Бранно бе в неизгодно положение.

Всичко казано от Гендибал беше истина. Той можеше да я смаже с цената на огромен разход на ментална сила, а вършейки го, едва ли би избегнал непоправимото разрушаване на ума й.

От друга страна, онова, дето бе казала тя, също беше вярно. Унищожавайки я, щеше да навреди на Плана — така, както и Мулето беше направил. Новият провал можеше дори да е по-сериозен, защото нещата бяха в по-късен етап и времето за поправяне на грешния ход щеше да е по-малко.

А което бе още по-лошо, съществуваше Гея — една напълно неизвестна величина, чието ментално поле тепърва предстоеше да бъде разкрито.

За миг той докосна ума на Нови, за да се увери, че сиянието все още съществува. Там беше, и то непроменено.

Демянката по никакъв начин не можеше да е усетила докосването, но се обърна към него и прошепна със страхопочитание:

— Учителю, има тънка мъгла. За нея ли говориш?

Трябва да беше я почувствала чрез слабата връзка между умовете им. Гендибал постави пръст на устните си.

— Не се страхувай, Нови. Затвори очи и се отпусни.

— Кмете Бранно — внезапно повиши глас той, — в известно отношение играта ти е наистина добра. Аз не желая да те унищожа веднага, защото мисля, че ако ти обясня нещо, ще се вслушаш в разума си и никой от нас двамата няма да има нужда да ликвидира другия. Да предположим, кмете, че ти победиш, а аз се предам. Какво ще последва? С огромна самоувереност и разчитайки неоправдано много на своя ментален щит, ти и твоите последователи ще се опитате прекалено бързо да наложите властта си над цялата Галактика. А извършвайки това, вие всъщност ще забавите създаването на Втората империя, защото ще нарушите Плана на Селдън.

— Не се изненадвам, че не желаеш веднага да ме унищожиш — каза Бранно, — и мисля, че твърде скоро ще бъдеш принуден да осъзнаеш, че изобщо не смееш да го сториш.

— Не се самозалъгвай заради горделивото си безразсъдство. Слушай ме. По-голямата част от Галактиката все още не е присъединена към Фондацията и дори в известна степен е против нея. Има и части от самата фондационна Федерация, които не са забравили времето на своята независимост. Ако в резултат на моята капитулация Фондацията се придвижи прекалено бързо напред, тя ще лиши Галактиката от най-голямата й слабост — нейното разединение и нерешителност. Вие ще принудите световете да се обединят от страх и ще подхраните отвътре тенденциите към недоволство.