Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 230

Тъкмо сега монополът може би наистина я правеше. Вероятно Първата фондация е напреднала или пък между нея и Антимулетата има съюз. (Тази възможност му хрумна за пръв път и той чак потрепери.)

Мислите прелитаха през съзнанието му с обичайната за един говорител бързина, а докато следеше хода им, той продължаваше да долавя сиянието на ума на Нови — ответна реакция на лекото ментално поле около тях. То не се засилваше с приближаването на бойния кораб на Фондацията.

Само по себе си това не беше абсолютен индикатор, че в бойния кораб няма менталици. Отдавна се знаеше, че този вид поле не се подчинява на закона за обратно квадратичната пропорционалност, сиреч неговото усилване не се равняваше точно на квадрата на степента, в която намалява разстоянието между предавателя и приемателя. В това се състоеше разликата между менталното поле и електрическото или гравитационното. И все пак, независимо че то варираше по-малко с увеличаване на разстоянието, отколкото физическите, не беше съвсем нечувствително към разстоянието. Ответната реакция на ума на Нови щеше да покаже доловимо нарастване с наближаването на бойния кораб — някакво нарастване.

(Как така в продължение на цели пет века от времето на Хари Селдън насам нито един човек от Втората фондация не се бе замислил за изследването на математическата зависимост между менталната интензивност и разстоянието? Подобно пренебрежително отхвърляне на физиката трябваше и щеше да престане, мълчаливо се закле Гендибал.)

Ако на бойния кораб имаше хора с ментални способности и ако те бяха напълно сигурни, че приближават към човек от Втората фондация, нямаше ли интензивността на полето да нарасне максимално? И в такъв случай умът на Нови нямаше ли със сигурност да регистрира някакъв вид засилена ответна реакция?

Ала той не го направи!

Гендибал категорично отхвърли възможността на кораба да има менталици. Сигурно настъпваше поради неведение и можеше да не се приема за голяма опасност.

Разбира се, ментално поле все пак съществуваше, но навярно произлизаше от Гея. Това беше доста тревожно, макар непосредственият проблем да бе корабът. Трябваше да го елиминира и после да насочи вниманието си към света на Антимулетата.

Той зачака. Бойният кораб щеше да направи някакъв ход или поне да приближи достатъчно, така че да се почувства необходимост от ефективна защита.

Наистина корабът продължаваше да скъсява разстоянието, сега вече доста бързо, но не предприемаше нищо. Най-накрая Гендибал изчисли, че силата на неговия тласък ще е достатъчна. Нямаше да има болка и дори неразположение — просто всички на кораба щяха да открият, че мускулите им реагират забавено, не според техните желания.

Гендибал стесни менталното поле, направлявано от ума му. То се усили и със скоростта на светлината преодоля разстоянието между корабите. (Бяха достатъчно близо един до друг, така че хиперпространственият контакт, с неизбежната си загуба на точност, ставаше ненужен.)

И тогава отстъпи, вцепенен от изненада.