Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 203

— О? — Кмет Бранно се обърна, за да види по-ясно лицето му. — И какво те накара да го сториш?

— Елементарни съображения. Тривайз използваше последен модел военен кораб на Фондацията и сейшелците просто нямаше как да не го забележат. Съветникът е едно младо недипломатично магаре и те нямаше как да не забележат и това. По тази причина Тривайз би трябвало да се навре между шамарите; а ако има нещо, дето всеки член на Фондацията знае, то е, че щом се навре между шамарите където и да е в Галактиката, трябва да почне да плаче за най-близкия фондационен представител. Лично аз не бих имал нищо против да погледам как Тривайз се навира между шамарите — това би му помогнало да порасне и помъдрее, — но вие го изпратихте в качеството на ваш гръмоотвод и аз исках да бъдете в състояние да прецените естеството на всяка мълния, която може да го удари. Поради което се постарах най-близкият представител на Фондацията да го наблюдава непрекъснато. Нищо повече.

— Разбирам! Е, сега ми е ясно защо Тубинг е реагирал така ревностно. И аз му изпратих подобно предупреждение. Тъй като го е чул и от двама ни независимо един от друг, трудно можем да го виним, загдето е помислил, че приближаването на няколко кораба на Фондацията означава повече, отколкото то е в действителност. Само че как тъй, Лионо, не си се посъветвал с мен, преди да го предупредиш?

Кодел хладно отвърна:

— Ако ви включвах във всичко, което върша, нямаше да имате време да кметувате, госпожо. Как тъй и вие не ме информирахте за своето намерение?

— Ако те информирах за всичките си намерения — кисело рече Бранно, — щеше да знаеш прекалено много. Но това е дребен проблем, също както и тревогата на Тубинг, а и цялата сейшелска истерия. Повече ме интересува Тривайз.

— Нашите разузнавачи са открили Компор. Той е последвал Тривайз и сега двамата много предпазливо се придвижват към Гея.

— Имам пълните доклади на тия разузнавачи, Лионо. Очевидно и Тривайз, и Компор вземат Гея на сериозно.

— Всеки се присмива на суеверията за нея, госпожо кмете, но въпреки туй си мисли: „Ами ако…“ Дори посланик Тубинг се изхитри да покаже известно колебание. Това би могло да бъде твърде хитра тактика от страна на сейшелците. Един вид защитно оцветяване. Плъзнат ли слухове за някакъв тайнствен и непобедим свят, хората ще започнат да се дърпат не само от него, но и от околните — като например Сейшелския съюз.

— Ти мислиш, че заради подобни слухове Мулето се е махнал от Сейшел?

— Възможно е.

— Но сигурно не смяташ, че Фондацията се е въздържала да протегне ръка към Сейшел заради Гея, след като няма никакви сведения, че някога сме чували за подобна планета?

— Признавам, че в нашите архиви Гея никъде не се споменава, но в тях изобщо няма логично обяснение за нашата въздържаност спрямо Сейшелския съюз.

— Остава да се надяваме, че сейшелското правителство се е убедило — макар и донякъде — в мощта на Гея и в смъртоносната й природа.

— Защо?

— Защото в такъв случай съюзът няма да възрази на нашето придвижване към Гея. Колкото повече ги дразни това придвижване, толкова повече ще се самоубеждават, че трябва да ни го позволят, та Гея да ни накаже. Ще си въобразяват, че урокът ще е лечителен и бъдещите нашественици няма да го забравят.