Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 200

— Нито пък аз. Не е ли странно? Защо не сме по-разтревожени?

— Ние очаквахме нещо такова, Голан. Нещо от тоя род.

Тривайз се обърна към екрана. Оставаше си постоянно фокусиран на космическата станция. Сега тя бе по-голяма, което означаваше, че се приближават.

Като конструкция станцията не му се видя особено впечатляваща. В нея нямаше нищо, което да говори за супернаука. Изглеждаше дори малко примитивна, но въпреки това бе впримчила кораба им.

— Много съм разсъдлив в момента, Янов — каза той. — Разсъдлив и хладнокръвен! Приятно ми е да мисля, че не съм страхливец и успявам да се държа добре в напрегнати ситуации, но май съм, склонен да се самолаская. Всеки е склонен. Точно сега би трябвало да скачам нагоре-надолу и поне малко да се изпотя. Може и да сме очаквали нещо подобно, но това не променя факта, че сме безпомощни и навярно ще ни убият.

— Не мисля така, Голан — възрази Пелорат. — Ако геянците могат да превземат нашия кораб от разстояние, не биха ли могли и да ни убият по същия начин? Щом сме още живи…

— Но едва ли сме съвършено недокоснати. Казвам ти, това прекалено спокойствие… Мисля, че те са ни упоили.

— Защо?

— Изглежда, за да ни държат в добра умствена форма. Възможно е да искат да ни разпитат, а след туй вече ще ни убият.

— Ако са достатъчно разумни да искат да ни разпитат, сигурно ще са достатъчно мъдри и да не ни убиват без сериозни основания.

Тривайз се облегна назад в креслото си (то поддаде, тъй като не го бяха лишили от тази му функция) и сложи крака върху мястото, където дланите му обикновено осъществяваха контакт с компютъра. След малко рече:

— Може би ще са достатъчно изобретателни да си съчинят нещо, дето да го приемат за сериозно основание… Все пак, ако са пипали умовете ни, не са ги разръчкали много. Мулето например щеше да ни накара да искаме да отидем — въодушевени, ликуващи, с всяка наша фибра да желаем пристигането ни там — той посочи космическата станция. — Да се усещаш така, Янов?

— Определено не.

— Виждаш ли, още съм в състояние да се наслаждавам на способността си за хладнокръвни, аналитични разсъждения. Много странно! Дали всъщност мога да го определя? Да не би да съм в паника, неспособен да се изразявам ясно, луд и просто във властта на илюзията, че разсъждавам хладнокръвно и аналитично?

Пелорат сви рамене.

— Ако питаш мен, струваш ми се с всичкия си. Може и аз да съм също толкова луд като теб и под властта на същата илюзия, но този род предположения няма да ни отведат доникъде. Цялото човечество би могло да споделя едно общо безумие и да бъде под властта на някаква всеобща илюзия. Това не може да бъде опровергано, но ние нямаме друга възможност за избор, освен да следваме сетивата си.

И сетне рязко добави:

— Всъщност аз самият поразсъждавах малко.

— Да?

— Ами ние говорим за Гея като за възможен свят на Мулета или като за преродената Втора фондация. Хрумвало ли ти е, че съществува и трета алтернатива, дето е дори по-логична от първите две?

— Каква трета алтернатива?

Очите на Пелорат сякаш се фокусираха върху собствените му мисли. Той не поглеждаше към Тривайз, а гласът му бе тих и отнесен.