Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 113

Другите отвърнаха на погледа й с различни степени на презрение и неудобство. Деларми се бе втренчила някъде високо над главата на Нови, сякаш забравила за нейното присъствие.

Гендибал внимателно докосна обвивката на ума й — успокояващо и отпускащо. Би могъл да го стори и като я потупа по ръката или погали бузата й, но тук, при тези обстоятелства, разбира се, това бе невъзможно.

Той рече:

— Първи говорителю, аз приглушавам съзнанието на тази жена, така че свидетелските й показания да не бъдат изкривени от страх. Бихте ли наблюдавали — всички вие, ако естествено желаете, — бихте ли се присъединили към мен, за да видите, че аз по никакъв начин няма да променя ума й?

Нови отскочи ужасена назад, когато чу гласа на Гендибал, но той изобщо не се изненада от това. Разбираше, че никога не е чувала как високопоставените членове на Втората фондация разговарят помежду си. Никога не бе възприемала тази странна, бърза комбинация от звуци, интонация и мисъл. Ужасът й обаче изчезна също тъй внезапно, както се бе появил, щом говорителят успокои ума й.

— Зад теб има кресло, Нови — рече Гендибал. — Седни, ако обичаш.

Нови направи малък тромав реверанс и седна като глътнала бастун.

Тя говореше съвсем ясно, ала когато демянският й акцент станеше прекалено силен, Гендибал я караше да повтаря думите. И понеже, от уважение към Масата, той общуваше строго официално, понякога му се налагаше да повтаря собствените си въпроси.

Историята за битката между него и Рафирант бе описана скромно и изчерпателно.

Гендибал попита:

— Нови, ти видя ли всичко това?

— Не, учителю, иначе щях да го бързоспра. Рафирант бъдеш добър човек, но няма много акъл.

— Но ти описа всичко. Как е възможно, след като не си го видяла?

— Рафирант ми казва за него при питане. Той бъдеш засрамен.

— Засрамен? Случвало ли ти се е да го видиш да се държи по тоя начин по-рано?

— Рафирант? Не, учителю. Той бъдеш кротък, макар голям. Той не бъдеш побойник и той бъдеш уплашен от ойчени. Той казва често те са могъщи и притежавани на власт.

— Защо не си е помислил същото, когато ме срещна?

— Това бъдеш странно. Това не бъдеш разбрано. Той не бъдеш него самият. Аз му казах: „Дебелоглавецо, твоя работа ли бъдеш да обиждаш ойчен?“ И той каза: „Аз не знам как стана. Сякаш съм на една страна и стоя и гледам не-себе си.“

Говорителят Ченг се намеси:

— Първи говорителю, каква е ползата да слушаме как тая жена разправя какво й е казал някакъв мъж? Не може ли да бъде разпитан мъжът?

— Може — отвърна Гендибал. — Щом тази жена приключи свидетелските си показания, ако Масата поиска да чуе и други, аз съм готов да призова Карол Рафирант, бившия ми противник, на нейното място. Ако ли не, когато привърша със свидетелката, Масата може направо да премине към произнасяне на решението си.

— Много добре — каза Първият говорител. — Продължавай с твоята свидетелка.

Гендибал попита:

— А ти, Нови? Често ли прекъсваш сбивания по този начин?

За момент жената не каза нищо. Между гъстите й вежди се появи и изчезна малка бръчка. После тя отговори: