Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 79

— Не, не съм — облегнат на студения корпус, той я слушаше лениво. Калгън беше доста близо и усети отново да го обзема безпокойство.

— Не е ли просто най-романтичният свят? Баща ми разправя, че при Станел V на него е имало повече хора, отколкото сега на десет свята. Твърди, че бил огромна планета от метал — един голям град, който е бил столица на цялата Галактика. Показвал ми е снимки, които е правил на Трантор. Сега всичко е в развалини, но все още е изумителен. Просто умирам да го видя отново. Всъщност… Хомир!

— Да!

— Защо не отидем там, след като свършим с Калгън?

Върху лицето му отново се появи тревожен израз.

— Какво? Не започвай пак с такива предложения. Тук сме по работа, не за удоволствие. Не го забравяй.

— Но и това ще бъде работа! — изписка тя. — На Трантор сигурно има огромно количество информация. Не мислиш ли?

— Не — той се изправи на крака, — А сега остави компютъра на мира. Трябва да направим последния скок и после можеш да седнеш обратно. — При тези думи той си помисли, че все пак приземяването имаше и една добра страна: повече нямаше да му се наложи да спи върху палтото си на металния под.

Изчисленията не бяха сложни. „Космическият навигационен справочник“ обясняваше ясно маршрута „Фондацията — Калгън“. Настъпи мигновеното трепване на извънвремевото преминаване през хиперпространството и последната светлинна година остана зад тях.

Сега слънцето на Калгън си беше истинско слънце — голямо, ярко и жълтеникавобяло; не се виждаше през илюминаторите, които се бяха затворили автоматично на сгряната от него страна.

Калгън отстоеше на едно преспиване разстояние.

12. Владетелят

От всички светове в Галактиката Калгън несъмнено имаше най-забележителната история. Например развитието на планетата Терминус следваше почти непрекъснат възход. А на Трантор, на времето столица на Галактиката — почти непрекъснат упадък. Но Калгън…

Най-напред два века, преди да се роди Хари Селдън, Калгън си бе спечелил слава като свят на забавленията в Галактиката. Беше свят на забавленията в смисъл, че бе направил от тях индустрия — при това изключително доходна.

И стабилна. Най-солидната индустрия във Вселената. Когато цялата Галактика постепенно загина като цивилизация, върху Калгън не падна нито едно перце от катастрофата. Независимо как се променяха икономиката и социологията в съседните сектори на Галактиката, винаги оставаше един елит, а характерна черта на елита е, че постоянно разполага със свободно време — нещо като разкош, подобаващ на един елит.

Ето защо Калгън обслужваше последователно и успешно хилавите и напарфюмирани контета от имперския двор с техните блестящи и похотливи дами, грубите и хрипливи военачалници, които с желязна ръка управляваха световете, покорили с кръв, и разюзданите им и сладострастни мадами, както и въздебелите и луксозно облечени бизнесмени от Фондацията с техните натруфени и престъпни любовници.