Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 61

Айзък Азимов

Ако след две години и още един преглед, не по-малко подробен от първия, все още премине — и още по-добре, ако междувременно младият учен е извадил на показ допълнителни подробности, нови доказателства — приносът ще бъде прибавен към Плана. Това беше връхната точка в моята кариера — тя ще бъде кулминация и за вашата.

Първичният Радиант може да се настрои на вашето съзнание и всички поправки и допълнения ще се правят чрез умствена връзка. Нищо няма да показва, че поправката или добавката е ваша. През цялата история на Плана не е имало персонализация. Той е по-скоро творение на всички нас заедно. Разбирате ли?

— Да, Говорителю!

— Тогава, достатъчно по този въпрос. — Една крачка към Първичния Радиант и стените отново се изчистиха, само по горните им ръбове останаха ивици нормално осветление. — Седнете до писалището и ми позволете да ви поговоря. За психоисторика като такъв е достатъчно да познава добре биостатистиката и неврохимическата електроматематика. Някои не знаят повече и могат да бъдат само техници по статистика, но Говорителят трябва да може да обсъжда Плана и без математика. Ако не самия План, то поне неговата философия и целите му.

Преди всичко, каква е целта на Плана? Моля, разкажете ми със собствени думи… и не търсете изящни изражения. Няма да ви преценяват по изискаността и блясъка, уверявам ви.

Това беше първата възможност на Ученика да изрече нещо повече от възклицания и той се поколеба, преди да навлезе в разчистеното му пространство.

— В резултат на онова, което съм научил — поде той нерешително, — вярвам, че смисълът на Плана е да създаде човешка цивилизация, основаваща се върху ориентация, коренно различна от всичко, което е съществувало преди. Ориентация, която според откритията на психохимията, никога не би могла да се осъществи спонтанно…

— Спрете! — възкликна настоятелно Първия Говорител. — Не бива да казвате „никога“. Това е мързеливо пренебрегване на фактите. Всъщност психоисторията предвижда само възможности. Дадено събитие може да е безкрайно малко вероятно, но вероятността винаги е по-голяма от нула.

— Да, Говорителю. Ако мога да се поправя, добре известно е, че желаната ориентация не притежава значима вероятност да се осъществи спонтанно.

— По-добре. Каква е ориентацията?

— Към цивилизация, основаваща се на „умствената“ наука. През цялата известна история на човечеството всеки напредък е бил постиган предимно във физикалната технология, в способността да се управлява неодушевеният свят, заобикалящ човека. Контролът на собствената личност и на обществото е бил оставен на случайността или на неясните търсения на интуитивни етични системи, основаващи се на вдъхновение и емоции. В резултат никога не е съществувала култура с по-голяма стабилност от петдесет и пет процента, и то само в резултат на голямо човешко нещастие.