Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 59

— Не е лесно да си Говорител — продължи той. — По начало е трудно да бъдеш психоисторик, а не е казано, че дори и най-добрият психоисторик може да изпълни условията, за да стане Говорител. Има известна разлика. Говорителят не само трябва да познава математическите тънкости на Селдъновия план; необходимо е той да изпитва симпатия към него и целите му. Нужно е да обича Плана — за него той трябва да бъде животът и въздухът, който диша. Нещо повече, необходимо е Планът да се превърне в негов жив приятел.

— Знаете ли какво е това? — ръката на Първия Говорител надвисна леко над блестящия куб в средата на писалището, който нямаше никакви отличителни белези.

— Не, Говорителю, не ми е известно.

— Чували ли сте за Първичния Радиант?

— Това ли е?…

Изненада от другата страна на писалището.

— Очаквахте нещо по-благородно и вдъхващо страхопочитание? Е, това е естествено. Апаратът е бил създаден от хора по времето на Империята, докато Селдън е бил жив. Близо четиристотин години той напълно служеше на нуждите ни, без да изисква поправки и пренастройване. И за щастие, защото никой във Втората Фондация не е способен да се справи с него в техническо отношение. — Той се усмихна леко. — Хората от Първата Фондация биха могли да направят втори екземпляр, но, разбира се, те не трябва никога да узнаят това.

Той натисна едно лостче от неговата страна на писалището и стаята потъна в мрак. Но само за миг, защото с постепенно засилващото се сияние двете дълги стени на помещението заблестяха. Отначало перленобяло, монотонно, със следа от лека тъмнина тук-там, и накрая с по някоя тънка червена ивица, която просветваше като промъкващо се ручейче през тъмна гора.

— Елате, момчето ми, стъпете тук пред стената. Няма да хвърлите сянка. Тази светлина не се излъчва от Радианта по обикновения начин. Да ви кажа право, сам не зная дори как се получава този ефект, но няма да хвърляте сянка. Това ми е известно.

Двамата стояха в светлината. Всяка стена беше дълга десет метра и висока три. Всеки сантиметър беше изписан с дребен шрифт.

— Това не е целият План — каза Първия Говорител. — За да се побере върху двете стени, отделните уравнения би трябвало да се намалят до микроскопични размери, но не е нужно. Това, което виждате сега, представлява главните части на Плана до този момент. Знаете го, нали?

— Да, Говорителю, известен ми е.

— Разпознавате ли някоя част?

Протяжно мълчание. Ученикът посочи с пръст и при това му действие линията уравнения се заспуска по стената, докато само една поредица от функции, за която бе помислил — едва ли би могло да се сметне бързият обобщаващ жест за достатъчно точен — се разположи на нивото на очите му. Първия Говорител се изсмя тихо.

— Ще установите, че Първичния Радиант е настроен на вашето съзнание. Можете да очаквате и още изненади от малкото устройство. Какво щяхте да кажете за уравнението, което избрахте?

— То — заекна Ученика — е Ригелианов интеграл, който използва планетарно разпределение на смесване, обозначаващо наличието на две главни икономически класи на дадена планета или може би сектор плюс нестабилен емоционален модел.