Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 111

Ръцете му се вкопчиха една в друга сякаш в подигравателно подобие на космическа битка.

— Хм-м-м… И как вървят нещата?

— Зле за Фондацията. Е, ти видя Калгън. Само войници! Те са били готови. А Фондацията не и така… пуф!

Внезапно мамчето остави вилицата си и изсъска:

— Глупак!

— Какво?

— Дървена глава! Голямата ти уста непрекъснато дърдори!

Тя бързо посочи с ръка и когато татенцето погледна през рамо, видя Аркадия, застанала вкаменена на прага.

— Фондацията е във война? — попита тя.

Татенцето погледна безпомощно мамчето и кимна.

— И те губят?

Той кимна отново.

Аркадия усети гърлото й непоносимо да се стяга и бавно се приближи към масата.

— Свършено ли е? — прошепна тя.

— Да е свършила? — повтори татенцето с фалшива сърдечност. — Кой е казал, че е свършила? На война могат да се случат много неща. И… и…

— Седни, мила — намеси се мамчето успокоително. — Никой не трябва да говори преди закуска. Не си в добро здравословно състояние без храна в стомаха.

Но Аркадия не й обърна внимание.

— Стигнали ли са калгънците до Терминус?

— Не — отвърна сериозно татенцето. — Новините са от миналата седмица и Терминус продължава да се сражава. Честна дума. Говоря ти самата истина. И Фондацията е все още силна. Искаш ли да ти донеса вестниците?

— Да!

Чете ги, докато преглъщаше, каквото успяваше, и очите й се насълзиха. Сантани и Корел се бяха предали без бой. Една ескадра от флотата на Фондацията попаднала в капан в редкия на слънца сектор Ифни и била унищожена почти до последния кораб…

И сега Фондацията отново се бе свила до сърцевината от четири кралства — началната общност, изградена при първия кмет Салвор Хардин. Но продължаваше да се сражава и все още имаше някакъв шанс. Ала каквото и да станеше, тя трябваше да осведоми баща си. Да стигне до ушите му по някакъв начин. Трябваше!

Но как? Щом като се водеше война…

След закуската попита татенцето:

— Ще пътувате ли скоро с нова мисия, господин Палвер?

Татенцето седеше в голямото кресло на предната поляна и се печеше. Между пълните му пръсти димеше дебела пура и той изглеждаше като блажен боксер.

— Мисия ли? — повтори той лениво. — Кой знае. Ваканцията е приятна, а отпуската ми още не е свършила. Защо да говорим за нова мисия? Неспокойна ли си, Аркади?

— Аз ли? Не, тук ми харесва. Много сте добри към мен двамата с госпожа Палвер.

Той махна с ръка, за да омаловажи думите й.

— Разсъждавах за войната — продължи Аркадия.

— Хайде, не мисли за нея. Какво можеш ти да направиш? Щом е нещо, което не зависи от теб, защо да си създаваш грижи?

— Спомних си обаче, че Фондацията е загубила повечето от селскостопанските си светове. Вероятно са въвели дажба за храна.

— Не се безпокой. Всичко ще се оправи. — Татенцето сякаш изпитваше неудобство. Тя почти не го слушаше.

— Бих искала да им закарам храна, точно така. Знаете, че след като умря Мулето и Фондацията се разбунтува, за известно време Терминус бе изолиран, а генерал Притчър, който наследи Мулето, го обсади. Тогава са им останали твърде малко храни и баща ми ми е разправял, че неговият баща му казал, че имали само сушени аминокиселини, чиито вкус бил отвратителен. Ами едно яйце е струвало двеста кредита! После пробили обсадата точно навреме и от Сантани дошли кораби с храна. Сигурно е било ужасно време. Вероятно сега отново е същото. — Последва мълчание, после Аркадия продължи: — Знаете ли, обзалагам се, че сега Фондацията е готова да плаща за храна пари като за контрабанда. Двойно, тройно и повече. Хей, ако някоя кооперация, например тук на Трантор, се заеме, биха могли да загубят няколко кораба, но се обзалагам, че преди да свърши войната, ще станат милионери! На времето търговците от Фондацията са го правели непрекъснато. Избухвала война и те продавали, каквото много се търсело, и поемали рисковете. Божичко, само от един полет изкарвали до два милиона кредита чиста печалба! И то само от това, което могли да натоварят на един кораб.