Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 44

Бар слабо се размърда в креслото си. Ефектът от скока в хиперпространството още действаше и всички мускули го боляха.

— Няма нужда да се прави каквото и да било. Всичко е свършено. Погледни тук! — каза той и протегна на Девърс броя на „Имперски новини“, който все още стискаше. Заглавията бяха достатъчни за търговеца.

— „Райъс и Броудриг са отзовани и арестувани!“ — промърмори търговецът и погледна Бар. — Защо?

— В статията не се казва, но има ли значение? Войната с Фондацията е приключена и в този момент Сиуена се бунтува. Прочети статията и виж! — гласът на Бар отслабна. — Ще спрем в някоя провинция и ще узнаем подробностите. А сега, ако не възразяваш, аз си лягам.

И той си легна.

Досущ като скакалец, с нарастващи по големина скокове, търговският кораб пресичаше Галактиката, за да се завърне във Фондацията.

10. Краят на войната

Лейтън Девърс определено се чувстваше неудобно и беше донякъде възмутен. Беше получил медала си и с ням стоицизъм бе понесъл третата оратория на кмета, която съпровождаше връчването. С това неговото участие в церемонията свършваше, но, разбира се, формалностите го задължаваха да остане. А това бяха формалности главно от вид, който не му позволяваше да се прозява шумно или да се намести по-удобно в креслото си; точно такива неща го караха да прекарва повече време в космоса, на който принадлежеше.

Сиуенианската делегация, начело с величествения Дакъм Бар, подписа Конвенцията и Сиуена стана първата провинция, преминала директно от политизирания курс на Империята към икономическата структура на Фондацията.

Пет кораба от имперския флот, заловени, когато Сиуена се разбунтува зад фронта на имперския граничен флот, прелетяха отгоре — огромни и масивни — като изстреляха шумен салют, когато преминаваха над града.

Нищо, освен пиене, етикеция и незначителни разговори…

Един глас го извика. Беше Форъл — човекът, който, както хладно пресметна Девърс, можеше да купи двайсетина като него само със сутрешната си печалба — същият Форъл, който сега благосклонно го мамеше с пръст.

Девърс прекоси балкона, излезе на студения нощен вятър и се поклони, като дълбоко под щръкналата си брада се намръщи. Бар също беше тук — само че усмихнат. Той каза:

— Девърс, трябва да ме спасиш! Бях обвинен в скромност — ужасно и наистина ненормално престъпление!

— Девърс… — Форъл премести дебелата пура в ъгъла на устата си, докато говореше, — лорд Бар твърди, че пътуването ви до столицата на Клеон не е допринесло с нищо за отзоваването на Райъс.

— Точно така, сър! — Девърс беше лаконичен. — Така и не се срещнахме с Императора. Рапортите относно делото, които пратихме по обратния път, показват, че това е било просто съвпадение. Имаше много приказки, че генералът е свързан с някои подривни организации в двора…

— А той е бил невинен?

— Райъс ли? — намеси се Бар. — Да. В името на Галактиката, да! Броудриг измени на принципите на генерала, но и той не беше извършил нещата, в които го обвиняват. Това бе просто един юридически фарс, но необходим, очакван и неизбежен фарс.