Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 43

— Ако загатвате, сър, че сумата, която Ви помолихме да приемете, в новата светлина е…

Отговорникът се усмихна.

— Напротив, тя е повече от достатъчна — той хвърли банкнотите встрани. — Да се върнем на това, за което говорех. Самият Император се е заинтересувал от вас! Не е ли истина, господа, че сте били гости на генерал Райъс? Не е ли истина, че сте избягали от мощната му армия с меко казано учудваща лекота? Не е ли истина и това, че сте имали голям късмет с банкнотите, печатани в имението на лорд Броудриг? Накратко, не е ли вярно, че сте двойка убийци, изпратени да… Е, сами ще ни кажете кой ви плаща и за какво!

— Знаете ли — гневно каза Бар, — аз отричам правото на един жалък чиновник да ни обвинява в каквито и да е престъпления! Тръгваме си!

— Никъде няма да отидете! — служителят се надигна и очите му повече не изглеждаха късогледи. — Трябва да отговаряте на въпросите ми! Вашите запазете за по-късно. Аз не съм никакъв представител на Външните провинции, а лейтенант от имперската полиция. Вие сте арестувани — той се усмихна, а в ръката му се появи бластер. — Чудесно е, че ви засякох тъкмо днес! Прочистихме гнездото на стършелите!

Девърс изръмжа и бавно се пресегна за собственото си оръжие. Лейтенантът се усмихна още по-широко и натисна спусъка. Блясък обгърна гърдите на Девърс. Лъчът на бластера отскочи от персоналното му защитно поле с фонтан искри.

Девърс стреля в движение и главата на лейтенанта отлетя встрани, когато горната част на торса му изчезна. Главата все още се усмихваше, осветена от снопа слънчева светлина, която влизаше през дупката в стената, пробита от изстрела.

Девърс и Бар се измъкнаха през задния изход.

Девърс каза пресипнало:

— Бързо към кораба! Скоро ще вдигнат тревога — той ругаеше свирепо. — Планът доведе до обратен резултат. Мога да се закълна, че самият звезден дявол е против мен!

Те се врязаха в тълпите, обграждащи телевизорите. Нямаха време за чакане. Бар успя да грабне един брой на „Имперски новини“, преди да се гмурнат в огромното хале на хангара, откъдето корабът безразлично се издигна през гигантската дупка, която проби на покрива.

— Можеш ли да им избягаш? — попита Бар.

Десет кораба на пътната полиция бясно преследваха излитащия звездолет, който беше прекъснал насочения радиолъч и сега нарушаваше разрешената скорост. Освен това отзад се вдигаха корабите на Секретните служби, за да се включат в преследването на внимателно описания кораб, управляван от двама убийци с уточнени самоличности.

— Дръж се! — предупреди Девърс и изчезна в хиперпространството на две хиляди мили над повърхността на Трантор. Прехвърлянето стана толкова близо до планетарната маса, че Бар изгуби съзнание, а върху Девърс се стовари ужасна болка, но когато излязоха няколко светлинни години по-нататък, космосът около тях беше чист. С гордост в гласа Девърс заяви:

— Не съществува имперски кораб, който да е способен да ме настигне! — след което горчиво продължи. — Само че сега ни търсят навсякъде и ние не можем да го избегнем… Какво да правим?