Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 45

— Никакъв проблем.

— Говоря за учебни компютри, нали разбираш, и питам дали можеш да измисляш програми, които да обучават на различни раздели от съвременната математика.

— Това е част от професията ми. Аз съм доцент по математика в Хеликонския университет.

— Да, известно ми е — кимна тя. — Чувек ми каза. Е, разбира се, всеки ще узнае, че не си транторианец, но не мисля, че то ще създаде каквито и да било сериозни проблеми. Тук в Университета сме главно транторианци, но има и доста хора от Външните светове и всеки го приема за нормално. Не искам да кажа, че никога няма да чуеш нищо иронично или дори направо обидно за своята планета, но на практика Външните са по-склонни да се държат подигравателно, отколкото транторианците. Между другото, аз самата съм Външна.

— О? — той се поколеба и сетне реши, че би било напълно в рамките на учтивостта, ако се поинтересува. — От кой свят си?

— От Сина. Чувал ли си някога за нея?

Селдън предположи, че ако опита да излъже от вежливост, ще го уловят моментално и затова отвърна:

— Не.

— Не съм изненадана. Тя вероятно има по-малко значение и от Хеликон. Както и да е, нека се върнем към математическото програмиране на учебни компютри. Предполагам, че това също може да се прави както вещо, така и посредствено.

— Абсолютно права си.

— И ти ще го вършиш вещо?

— Би ми се искало да мисля, че е тъй.

— В такъв случай всичко е наред. Университетът пък ще ти плаща, така че сега спокойно можем да си позволим една хубава закуска. Между другото, добре ли спа?

— За мое учудване, да.

— И си гладен?

— Да, само че… — той се поколеба.

Тя обаче веднага разбра за какво става дума.

— Само че се безпокоиш за качеството на храната, нали? Е, няма нищо, съвсем нормално е. Доколкото аз самата съм Външна, мога да разбера чувствата ти по отношение на силния примес от микрохрана във всичко, но менюто в Университета наистина не е лошо. Или поне в преподавателската столова. Студентите май малко нещо страдат, но това ги закалява.

Тя стана и понечи да тръгне към вратата. В този момент Селдън не успя да се въздържи и попита:

— Ти преподавател ли си?

Дорс се обърна и дяволито му се усмихна.

— Не изглеждам ли достатъчно голяма? Защитих доктората си преди две години на Сина и оттогава съм тук. След две седмици ще стана на тридесет.

— Извинявай — засмя се на свой ред математикът — но не можеш да очакваш, че ако изглеждаш на двадесет и четири, няма да предизвикваш съмнения в своя академичен статус.

— Много си любезен — каза сериозно тя и Селдън усети вълна от удоволствие.

„В края на краищата“, помисли си, „не можеш да си разменяш комплименти с една привлекателна жена и да продължаваш да се чувстваш напълно чужденец.“

18

Дорс се оказа права. Закуската в никакъв случай не бе лоша. Имаше нещо, което просто не можеше да не бъде с яйца, а месото бе приятно опушено. Шоколадовата напитка (Трантор здравата наблягаше на шоколада и Селдън нямаше нищо против) вероятно бе синтетична, но вкусна, а и ролетата бяха напълно прилични.