Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 38

— Изненадан съм колко тихи са тук експресите. Ясно ми е, че се задвижват с електромагнитно поле, но ми се струват прекалено безшумни дори и за него. — Той се вслуша в откъслечните метални стонове, които се разнасяха, когато вагонът, в който бяха, се изместеше спрямо съседните.

— Да, мрежата е чудесна — потвърди Чувек — макар ти да не я виждаш в най-добрите й години. Когато бях по-млад, беше още по-тиха от сега, а някои разправят, че преди половин век едва-едва е шушнела — въпреки че, предполагам, трябва да имаме предвид и носталгичното идеализиране.

— Защо сега вече не е така?

— Защото не я поддържат както се полага. Казах ти за упадъка, нали.

Селдън се намръщи.

— Хората положително не си седят по местата и не казват: „Ние сме в упадък. Я да оставим експреса да се скапе.“

— Не, не седят. Това не е преднамерено. Изгнилите места се закърпват, разнебитените вагони се подновяват, магнитите също се подменят. Само че всичко се прави надве-натри, все по-небрежно и на по-големи интервали. Просто няма достатъчно пари.

— Че къде са отишли парите?

— За други неща. Цели векове имаше смутове. Флотата е несравнимо по-голяма и по-скъпа от някогашната. Въоръжените сили получават много по-добро заплащане, за да мируват. Смутове, преврати, взривове на граждански войни — всичко това взима своя данък.

— Но при Клеон империята не е воювала. Цели петдесет години мир!

— Да, само че войниците, които са добре платени, ще негодуват, ако заплащането им се намали, понеже има мир. Адмиралите ще се съпротивляват на изваждане на кораби от строя и на понижаване на званията им просто защото тяхната работа сега е по-малко. Така че парите продължават да се изливат непродуктивно към въоръжените сили, а важни области от обществения сектор биват оставяни да се разкапват. Ето на това му викам упадък. Ти как ще го наречеш? Не мислиш ли, че ще можеш да вкараш тази гледна точка в своите психоисторически категории?

Селдън неловко се размърда и рече:

— Между другото, къде отиваме?

— В Стрилингския университет.

— А, затуй името на сектора ми беше някак си познато. Чувал съм за Университета.

— Това не ме изненадва. На Трантор има близо сто хиляди висши учебни заведения, но Стрилинг е един от хилядата, които са на върха на пирамидата.

— Там ли ще остана?

— Известно време — да. По начало университетските кампуси са нещо като неприкосновени светилища. В тях ще си в безопасност.

— Само че дали ще ми се зарадват?

— Защо не? Днес добър математик не се намира лесно. Те може би ще съумеят да те използват. А може би ти също ще можеш да ги използваш — и то не просто за убежище.

— Искаш да кажеш, че това ще е мястото, където бих могъл да разработя своите идеи?

— Нали обеща — сериозно отвърна Чувек.

— Обещах да опитам — възрази Селдън и си помисли, че това е като да опиташ да направиш въже от пясък.

15

Разговорът някак внезапно се прекъсна и той се загледа в постройките, покрай които минаваха. Бяха приятно различни — някои съвсем ниски, други сякаш стигаха „небето“. Тук-там имаше широки кръстовища, разнообразяващи редуването на сградите, а и изобилие от алеи.