Читать «Париж, Париж» онлайн - страница 6

Пет-шест френски джипа профучаха по булеварда и бяха аплодирани така, както се аплодира любим състезател от бейзболен отбор, излизащ да замести издъхващ съотборник в решаващ момент от мач на стадиона „Янки“.

Прилепени плътно до стените на сградите, Дрел и аз се промъкнахме до един склад, превърнат в пункт за първа помощ. По задните улички на квартала се стреляше непрекъснато и сестри доброволци, които влачеха окървавени носилки, изскачаха под куршумите на Рю дьо Риволи, за да прибират ранени. Облечени в дълги бели престилки, развяващи огромни бели флагове с червени кръстове в средата, тичайки припряно, скупчени, залитайки надолу-нагоре, те приличаха на ято объркани тревожни чайки. Две наперени френски войничета водеха по улицата ранен германец. Германецът бе улучен в бедрото и на мястото на раната върху униформата му тъмнееше огромно кърваво петно. За сметка на това лицето му беше бяло като вар, но той все пак успя, със силата на собствената си воля, да се добере до вратата на пункта за първа помощ. Един сенегалец, който беше водил самостоятелна битка в някоя от задните улички, изскочи от тълпата с разкъсана ръка — кръвта шуртеше от нея, а той ходеше, влачейки оръжието си със здравата ръка и се взираше неразбиращо, почти малоумно в раната си.

Изведнъж един от танковете, които стреляха по барикадираното с пясъчни чували министерство, замлъкна, завъртя се и се впусна с всичка сила по улицата към нас, залитайки, с ревящ мотор и искрящи вериги. При всяко приближаване на пресечка той предизвикваше неизбежния взрив от бурни овации, които рязко спираха след преминаването му. Капакът на танка бе отворен и от него се подаваше наполовина командирът, с очи, взиращи се диво напред, хлътнали в изпитото му напрегнато лице. Когато танкът мина покрай нашата пресечка, някои от хората в тълпата започнаха да аплодират, но замлъкнаха веднага. В задната стена на машината зееше огромна, идеално изрязана кръгла дупка, от която бълваха разярени огнени езици. Танкът премина лудо по дължината на цялата улица и потъна някъде в края йй. Не знам точно какво стана с него, но на следващия ден един от сержантите във Втора френска армейска дивизия ми каза, че предишната вечер бил ударен един от танковете в частта му и петимата члена на екипажа загинали. Нищо чудно това да е бил танкът, който видях.

В далечината се издигаха огромни колони гъст дим и казах на Дрел, че няма да е зле да се качим някъде на високо, за да направим снимки.