Читать «Джейн Еър» онлайн - страница 19
Шарлот Бронте
Мисис Рийд седеше както винаги до камината; тя ми даде знак да се приближа. Когато сторих това, тя ме представи на каменния непознат с думите:
— Ето момичето, за което се отнесох към вас.
— Дребна е; на колко е години?
— На десет.
— Толкова много? — недоверчиво забеляза непознатият и продължи да ме разглежда внимателно, а малко след това попита:
— Как се казваш, момиче?
— Джейн Еър, сър.
Като изрекох това, погледнах непознатия; той ми се стори много висок (нали бях толкова дребна!); чертите му бяха едри и в хармония с вида му — сурови и резки.
— Е, Джейн Еър, ти добро дете ли си?
Невъзможно бе да отговоря на този въпрос утвърдително: всички в малкия свят, в който живеех, бяха на противното мнение. Аз мълчех. Мисис Рийд отвърна вместо мен, като поклати изразително глава и рече:
— Може би колкото по-малко говорим за това, мистър Брокълхърст, толкова ще е по-добре…
— Много жалко. В такъв случай ще трябва да си поговорим с нея.
Фигурата му се пречупи в кръста и той седна в креслото срещу мисис Рийд.
— Ела насам — каза той.
Прекосих килима пред камината; мистър Брокълхърст ме накара да застана точно пред него. Чак сега, когато той беше почти на еднаква височина с мен, видях добре лицето му. Какъв голям нос! Каква уста! Какви дълги, щръкнали напред зъби!
— Няма по-неприятно нещо от непослушно дете, особено ако то е момиче — поде мистър Брокълхърст. — Знаеш ли къде отиват лошите хора, когато умрат?
— В ада — последва моят предварително готов и правоверен отговор.
— А какво представлява адът? Можеш ли да ми обясниш?
— Той представлява бездна, пълна с жарава.
— Искаш ли да паднеш в тази бездна и вечно да гориш там?
— Не, сър.
— Тогава какво трябва да правиш, за да не отидеш в ада?
Не отговорих веднага; когато сторих това, отговорът ми не търпеше никаква критика:
— Ще се помъча да бъда здрава и да не умра.
— Как така? И по-малки деца от теб умират всеки ден. Само преди два-три дни погребах едно петгодишно дете — добро малко дете; душата му сега е в рая. Съмнявам се дали това ще може да се каже за теб, ако бог те призове.
Тъй като не бях в състояние да разсея съмненията му, аз спрях поглед на големите му крака, проточени върху килима, и въздъхнах — искаше ми се да бягам от него през девет земи в десета.
— Надявам се, че тази въздишка се изтръгна от сърцето ти и че се разкайваш, задето си причинила толкова неприятности на прекрасната си благодетелка.
„Благодетелка! Благодетелка! — повтарях си аз. — Всички казват, че мисис Рийд е моя благодетелка. Ако е наистина така, «благодетелка» трябва да е нещо лошо.“
— Молиш ли се сутрин и вечер? — продължаваше да ме разпитва моят следовател.
— Да, сър.
— Четеш ли Библията?
— Понякога.