Читать «Случка от живота на мистър Уоткинс Тотъл» онлайн - страница 25

Мистър Уоткинс Тотъл неволно помисли, че последните думи не са много ласкателни. Ето защо попита доста нетърпеливо:

— Кога ще бъде сватбата?

— В четвъртък — отвърна Тимсън, — четвъртък, в осем и половина сутринта.

— Доста скоро — отбеляза Уоткинс Тотъл с тържествуващо самоотрицание. — Едва ли ще мога да дойда дотук толкова рано.

Последното трябваше да мине за шега.

— Не се безпокойте, скъпи приятелю — отвърна Тимсън най-любезно, като още веднъж стисна сърдечно ръката му, — достатъчно е, че ще присъствувате на сватбения обяд, нали…

— Моля? — каза Парсънс с невиждано до този момент човешко изражение на лицето.

— Какво? — извика в същия миг и Уоткинс Тотъл.

— Казвам, че след като присъствувате на сватбения обяд — отвърна Тимсън, — ще ви извиним за отсъствието от сватбената церемония, макар че, разбира се, ако присъствувате и на нея, ще ни доставите огромно удоволствие.

Мистър Уоткинс Тотъл се олюля към стената и загледа Тимсън с ужасяващо неподвижен поглед.

— Тимсън — каза Парсънс и бързо бръсна шапката си с лявата си ръка, — кого имате пред вид под това „ни“?

Мистър Тимсън на свой ред придоби глупав вид, когато отвърна:

— Разбира се, тази, която следващата седмица ще бъде мисис Тимсън, тоест мис Лилъртън…

— Престанете да гледате този глупак в ъгъла — сърдито извика Парсънс на Тимсън, чийто поглед беше привлечен от нечовешките конвулсии по лицето на Уоткинс Тотъл, — а бъдете така добър да ми кажете какво пишеше в писмото.

— Това писмо — отвърна Тимсън — е от мис Лилъртън, с която сме сгодени от пет седмици. Нейната необичайна колебливост и особеното й мнение по някои въпроси до този момент ми пречеха да доведа нашите отношения до целта, която така страстно желая. Тук тя ме известява, че се е разкрила пред мисис Парсънс, с цел да я направи своя довереница и посредница, и че мисис Парсънс е разказала за случая на мистър Тотъл, а той по най-любезен и деликатен начин й предложил помощта си и дори се заел да ми предаде това писмо, съдържащо обещанието, към което аз се бях стремил така дълго и безрезултатно — едно любезно дело, за което никога не ще мога да му се отблагодаря напълно.

— Довиждане, Тимсън — каза Парсънс забързано и повлече със себе си стъписания Тотъл.

— Няма ли да останете, за да ви почерпя с нещо? — попита Тимсън.

— Не, благодаря — — отвърна Парсънс, — това ми беше предостатъчно.

И той изхвърча навън, следван от напълно изумения Уоткинс Тотъл.

Мистър Гейбриъл Парсъне си подсвиркваше по пътя и вече беше подминал собствената си врата с една миля, когато изведнъж се спря и каза:

— Голям умник сте вие, Тотъл, така ли?

— Не зная — каза нещастният Уоткине.

— Предполагам, ще твърдите, че за това е виновна Фани, нали? — запита Гейбриъл.

— Аз изобщо нищо не зная — отвърна Тотъл шашардисан.

— И така — каза Парсънс, като се обърна кръгом за към къщи, — следващия път, когато решите да правите предложение, по-добре говорете ясно, за да не изпуснете случая. А когато ви приберат за неизплатени дългове, си стойте мирно и кротко и чакайте пак да дойда и да ви измъкна.