Читать «Случка от живота на мистър Уоткинс Тотъл» онлайн - страница 18

— Какво правите? — попита Парсънс.

— Ще поискам да донесат гербова хартия — отвърна мистър Уоткинс Тотъл.

— Значи, се решихте?

— Да.

Те си стиснаха ръцете най-сърдечно. Разписката беше написана, дълговете и разходите бяха заплатени, отплатиха се на Айки за услугите му и скоро двамата приятели се намериха от онази страна на дома на мистър Соломон Джейкъбс, където всеки негов посетител е особено щастлив да застане отново, тоест отвън.

— И така — каза мистър Гейбриъл Парсънс на път за Норуд, — тази вечер ще имате възможност да направите предложение и, моля ви, бъдете решителен, Тотъл.

— Да, да! — отвърна храбро Тотъл.

— Много ми се иска да ви видя заедно! — извика мистър Гейбриъл Парсънс. — Ще бъде толкова забавно! — И той се разсмя така гръмогласно и толкова продължително, че смути мистър Уоткинс Тотъл и подплаши коня.

— Ето Фани и вашата избраница; разхождат се заедно по тревата — каза Гейбриъл, когато наближиха дома му. — Дръжте се, Тотъл.

— Няма страшно — отвърна решително Уоткинс и се отправи към мястото, където се разхождаха дамите.

— Ето мистър Тотъл, скъпа — обърна се мисис Парсънс към мис Лилъртън.

Дамата се обърна бързо и отвърна на сърдечния му поздрав със същото смущение, което Уоткинс беше забелязал при първата им среща, но този път в изражението й имаше и известна доза разочарование или равнодушие.

— Забелязахте ли как се зарадва, като ви видя? — прошепна Парсънс на приятеля си.

— Напротив, стори ми се, че вместо мен иска да види някой друг — отвърна Тотъл.

— Хм, глупости! — прошепна отново мистър Парсънс. — Всички жени са такива — и младите, и старите. Никога не показват радостта си, когато видят тези, които с присъствието си разтупкват сърцата им. Всички жени са такива и при вашата възраст вие отдавна трябваше да сте разбрали това. Фани на няколко пъти си го призна, когато се оженихме. Виждате ли какво значи да си женен!

— Разбира се — промълви Тотъл, чийто кураж бързо се изпаряваше.

— Е, хайде. Не е зле да подготвите почвата — каза Парсънс, който, след като беше вложил известна сума в начинанието, реши, че трябва да го ръководи.

— Да, да… Ей сега — отвърна Тотъл, здравата изплашен.

— Кажете й нещо бе, човек — настоя отново Парсънс. — По дяволите, няма ли да й направите поне някой комплимент?

— Не! Не преди обяда — отвърна свенливият Тотъл, който се опитваше да отложи страшния миг.

— Но, господа — каза мисис Парсънс, — вие сте изключително любезни наистина. Няма ви цяла сутрин, след като бяхте обещали да ни изведете, а когато накрая се върнахте, само си шепнете и не ни обръщате никакво внимание.

— Говорехме за работата, скъпа, която ни задържа тази сутрин — отвърна Парсънс и погледна Тотъл многозначително.

— Боже мой! Колко бързо мина сутринта — каза мис Лилъртън, като погледна златния часовник, който извиваше, при всеки тържествен случай независимо дали беше нужно, или не.

— Според мен тя мина много бавно — плахо промълви Тотъл.

— Точно така, браво! — прошепна Парсънс.

— Наистина ли? — възкликна мис Лилъртън, а на лицето й се изписа величествена изненада.