Читать «Случка от живота на мистър Уоткинс Тотъл» онлайн - страница 17

— Ето джентълмена, който ви трябваше — каза Айки, като внезапно прекъсна разказа си, за да представи на мистър Гейбриъл Парсънс умърлушения Уоткинс Тотъл, който в този миг влезе в стаята.

Уоткинс пристъпи с покорно смирение на каменното си лице и стисна ръката, която му беше протегнал мистър Гейбриъл Парсънс.

— Бих искал да говоря с вас — каза Гейбриъл, а видът му недвусмислено показваше, че присъствуващите са му неприятни.

— Насам — отвърна арестуваният и го поведе към предния салон, от чийто лукс се ползуваха богатите длъжници срещу две гвинеи дневно.

— И така, намирам се тук — каза мистър Уоткинс, като седна на дивана. Той постави длани на коленете си и отправи тревожен поглед към своя приятел.

— Да, и това е в реда на нещата — отвърна невъзмутимо Гейбриъл, като подрънкваше с монетите в джоба си и гледаше навън през прозореца.

— Каква е сумата заедно с разходите? — запита той след неловко мълчание.

— Тридесет и седем лири, три шилинга и седем пенса.

— Разполагате ли с някакви пари?

— С девет шилинга и шест и половина пеиеа.

Мистър Гейбриъл Парсънс прекоси стаята на няколко пъти, преди да се реши да разкрие своя план — той беше сключвал неведнъж брутални сделки, но винаги се опитваше да прикрие алчността си. Накрая той се спря и каза:

— Тотъл, вие ми дължите петдесет лири.

— Да.

— И по всичко личи, че ще продължавате да ми бъдете длъжник.

— Боя се, че е така.

— Въпреки че имате най-доброто желание да ми ги върнете, стига да можете?

— Разбира се.

— В такъв случай — каза мистър Гейбриъл Парсънс — слушайте: имам предложение. Познавате ме добре. Съгласявате ли се, или не се съгласявате; да или не? Ще заплатя дълговете и разходите ви и ще ви дам взаем още десет лири, които, прибавени към вашия доход, ще ви дадат възможност да се оправите с положението, но ще ми дадете писмено обещание, че ще ми върнете сто и петдесет лири в срок от шест месеца след женитбата ви с мис Лилъртън.

— Боже мой…

— Един момент — има едно условие: да направите предложение на мис Лилъртън незабавно.

— Незабавно!

— Вие трябва да решите, не аз. Тя е слушала доста за вас, макар че съвсем доскоро не ви познаваше лично. Независимо от девическата си скромност, струва ми се, че ще бъде ужасно доволна, ако може да се омъжи колкото се може по-скоро. Жена ми я е подпитала по въпроса и тя си е признала.

— Признала? Какво? — нетърпеливо го прекъсна влюбеният Уоткинс.

— Е — отвърна Парсънс, — не мога да ви кажа с точност какво точно си е признала, защото те са разговаряли предимно с намеци и прочие, но жена ми, която разбира доста от тези неща, ми заяви, че това, което тя е признала, било равносилно на разкритие, че не е безразлична към вашите достойнства… с други думи — че не ще принадлежи на никой друг.

Мистър Уоткинс Тотъл скочи от мястото си и дръпна звънеца.