Читать «Картината» онлайн - страница 8

— Уилийн трябваше да ме вземе — каза Джуд задъхано, — но имала проблеми с колата. Имаш ли нещо против да ме закараш до къщата, в която сме отседнали?

Ибън се опита да прозвучи сърдечно, макар че изгаряше от нетърпение да се прибере вкъщи.

— Разбира се, Джуд. Къде казваш, че е къщата?

— Само на няколко километра от града. Не е далеч.

— Скачай.

Те тръгнаха с непринудена любезност, насочвайки се в обратната посока на къщата на Ууд. Ибън тайничко погледна часовника си с надеждата да стигнат скоро. Нямаше много време.

— Завий тук — каза Джуд накрая. Той поведе Ибън по обрасъл с дървета черен път, който водеше към стара викторианска къща.

— Виждам, че сте решили да не вземате апартамент — каза Ибън.

— Ние обичаме позастарели и уединени местенца — обясни Джуд. — Защо не влезеш за едно питие?

— Благодаря, но не мога — Ибън не знаеше защо изведнъж се почувства неспокойно. — Казах ти, че ще бъда Дядо Коледа.

Джуд извади пистолет от вътрешността на якето си и го насочи към главата на Ибън.

— Не се тревожи за Дядо Коледа. И без това никой вече не вярва. Сега влизай в къщата.

Докато животът му преминаваше пред очите, Ибън отчаяно пожела да бе послушал интуицията си тази сутрин, да беше прибрал багажа си от стаята за гости и излъскал ваната.

ГЛАВА ВТОРА

САМИТ, НЮ ДЖЪРСИ

Събота, 24 декември

Реган Райли се изтегна назад в голямото, претрупано кресло в бърлогата на родителите си, като държеше в двете си ръце чаша горещ чай. Беше хипнотизирана от блещукащите светлинки на порядъчно голямата елха в ъгъла на стаята. Около стъблото й бяха красиво наредени опаковани подаръци. Клоните на елхата светеха.

„Човек никога не би казал, че е фалшификация,“ помисли си Реган. Тя насочи погледа си към неспирно надбягващите се пламъци в огнището. Човек не би казал, че и огънят е измама. Три червени, мъхести чорапа, с избродирани на тях имена, Реган, Люк и Нора, допълваха съвършената картина от коледна картичка. Старият часовник в коридора започна да бие. „Пет часа и всичко е наред, каза си тя. НО КЪДЕ СА МАМА И ТАТКО?“

Баща й, собственик на три погребални бюра на територията на Самит, Ню Джърси, беше излязъл да изпълни няколко поръчки, а майка й беше отишла в Ню Йорк Сити да оправи зъбите си при приятеля им, доктор Лари Ашкинази, известен още като господин Изстъргвам, Попълвам и Давам сметката.

Реган, частен детектив, живееше в Лос Анжелис, а сега си беше у дома, за да прекара няколко дни с родителите си, преди да замине за Коледа в Аспен. Щеше да отседне при свой приятел, който отваряше ресторант и хотел там. Тя и Луис се бяха срещнали преди три години в школата по безопасност на движението в Лос Анжелис. И двамата бяха засечени от едно и също ченге за превишена скорост по магистралата Санта Моника. Вместо да им дупчат талоните, и двамата бяха предпочели да минат няколко учебни часа, водени от някакви комедианти. Луис, случайно преуспял дилетант, беше съосновател на веригата „Силвър долар флепджек“, който сподели с Реган мечтата си един ден да открие собствен ресторант в Колорадо.

Сега, на петдесет години, Луис най-сетне беше осъществил мечтата си. Беше продал къщата си в Лос Анжелис и беше инвестирал и последния си цент, а остатъкът от сумата беше изпросил на заем. Новият му ресторант се казваше „Силвър Майн“ и там, на двайсет и девети декември, щеше да се състои благотворително празненство за подпомагане на Асоциацията „Спасете миналото на Аспен“.