Читать «Много гот» онлайн - страница 60

Бе почти девет вечерта, когато Денис най-сетне се появи.

Спомни си, че тогава й се стори странен, когато приседна на леглото до нея, нервен, възбуден и разрошен, въпреки че все още бе облечен в раиран костюм с яркорозова риза и тъмносиня вратовръзка на точки.

Беше я целунал по челото и я бе попитал как е, а докато му разказваше какво се е случило, той я бе прегърнал, възпиран от стегнатия костюм.

— Съжалявам, искрено съжалявам, че ме нямаше — бе повтарял той.

— Не успях да те намеря. Опитах къде ли не — призна тя.

— Бях в „Савой“. Представа нямам защо този пейджър отказва да работи там.

Ивлин разбра, че я лъже.

— И следобеда ли беше там? — бе попитала тя и се зачуди защо й е да слуша нови лъжи.

— Да — отвърна той, без да дава повече обяснения.

Само че тя настоя за още, защото нямаше представа какво да прави с нещата, които бе научила, и знаеше, че той я лъже. Какво означаваше това?

Попита го с кого се е срещал, какво са яли, къде е седял, зададе му всички въпроси, за които се сети.

— Да не би нещо да не е наред? — попита накрая, объркана от всичките лъжи и обхваналото я безпокойство, докато го наблюдаваше как подръпва нервно копчетата на ръкавелите.

— Не мога да ти кажа точно сега — заяви Денис. — Просто няма да е честно.

— Че какво може да е по-лошо от това? — изсмя се тя.

— Просто в момента не бива… не бива да се притесняваш.

— Какво има, Денис? — Той я плашеше.

— Виж, Ивлин… — Бе притиснал основата на дланите си над очите и тя разбра, че за пръв път, откакто го познава, е на границата на сълзите. — Ще фалирам — отвърна той. — Всъщност, вече съм фалирал. И ще дойдат да ни отнемат всичко — и къщата, и колите, абсолютно всичко.

Вече преживяла шока на спонтанния аборт, тя не можеше да осъзнае какво точно й казва.

— Какво? — бе прошепнала неразбиращо.

Тогава той бе кимнал и бе започнал да обяснява на пресекулки как бил виновен един клиент, който рухнал и го повлякъл със себе си, а фирмата му била с неограничена отговорност и затова щели да загубят всичко.

Бе знаел от седмици, разбира се. Каза, че не искал да я притеснява излишно. Така че вместо да разбере малко по малко, че нещата не вървят на добре, той я бе държал на тъмно и сега всичко се стоварваше на главата й. Когато най-сетне бе проумяла какво точно й казва Денис, първата й мисъл бе за новата гарнитура от кожа и бук, която бе поръчала преди време за хола… дали и тази поръчка щеше да отиде при съдия изпълнителя?

— И какво ще правим сега? — бе попитала тя.

— Нямам абсолютно никаква представа — отвърна той. — Тук няма да мога да работя години наред… не и сам. Ще се наложи да заминем за чужбина. Копелета гадни.

— Ами Дени и Том? Ами училището им? — Още щом го каза, се сети, че ще се наложи те да напуснат, защото нямаше да има кой да им плаща таксите.

— Не знам, Ивлин… Господи, все още не съм мислил по всички тези въпроси.