Читать «Много гот» онлайн - страница 56

Новото бебе щеше да разсее отегчението, докато момчетата ходеха на училище. Денис не искаше тя да започва работа и бе заявил това много ясно, когато се ожениха — на сватбата бе облечена в мека дантелена рокля, малко притеснена, че бременността й личи. Затова Ивлин си остана вкъщи, грижеше се за децата, готвеше, пазаруваше, забавляваше гости и обзавеждаше с много вкус все по-големите къщи в Съри, които той купуваше. Организираше обедни тържества, обядваше с другите богати съпруги, вършеше цялата домакинска работа (с помощта на чистачката, разбира се), грижеше се за цялата къща. Без дори да се пита дали товай се иска, тя се превърна в образцова съпруга, поддържана като манекенка, изискана и великолепно организирана. Само че откакто през септември Том започна училище, я налегна безкрайно отегчение. Знаеше отлично къде ще бъде следващата седмица по това време, по-следващата седмица и така до безкрай… затова копнееше бебето да й даде нов стимул за живот. По някое време по тесния път сигурно бе усетила нещо да потича отдолу, само капчица между краката. Не обърна почти никакво внимание.

Отиде до селото, за да напазарува в месарницата, след това отскочи за сирене и накрая спря в плод и зеленчук. Взе дрехите от химическото чистене, надникна при фризьорката, за да си запише час. Всичко си беше както обикновено.

Прибра се почти по обедно време. Свали всичко от колата, прибра каквото трябваше в хладилника, някои неща — в шкафовете, и най-сетне се отправи на втория етаж към банята. Чак там забеляза сравнително голяма капка тъмночервена кръв.

Колкото и да беше странно, остана напълно спокойна. Не, вече не кървеше, съобщи на лекаря по телефона. Да си почива, я бе посъветвал той, да не се занимава с нищо, защото много жени имат кръвотечение в началото на бременността, най-вероятно не е нещо страшно. Въпреки това я предупреди да му се обади, ако усети някаква болка.

Похапна почти весело, обади се на няколко души, както бе запланувала. След това си наложи да полегне и да поспи, преди да стане четири, когато отиваше да прибере синовете си от училище.

Около час и нещо по-късно се събуди и почувства, че е като пребита, а в корема й пулсираше тъпа далечна болка. Отметна юргана и с ужас забеляза, че лежи върху напоения с кръв чаршаф. Кръвта бе пробила през дънките по чаршафа и по юргана. Обзета от паника, се обади на лекаря от телефона на нощното шкафче и той й нареди да дойде веднага в болницата.

Само че преди това трябваше да се обади където трябва. Пръстите й трепереха, докато звънеше на детегледачката на момчетата, госпожа Уилсън, за да я помоли да ги вземе от училище и да се грижи за тях, докато се прибере.

— Всичко наред ли е? — бе попитала госпожа Уилсън.

— Все още не знам. Трябва да отида да ме прегледат. Сигурна съм, че няма да отнеме много време, но поне ще помоля Денис да се прибере по-рано — бе казала тя, без да има представа как ще успее да убеди Денис да си зареже офиса, без да е уведомен предварително, нищо, че случаят бе спешен. Бе набрала номера му и се свърза със секретарката.