Читать «Много гот» онлайн - страница 55

Самата Ивлин бе толкова неземно щастлива, че на двайсет навлезе с валсова стъпка и в брачния живот, и в майчинството. Година след раждането на Дени, тя бе отново бременна и животът й пое по свой път, докато убиваше времето на събирания на прохождащи бебета и в яслите, обеди, тенис, вечери и понякога излизане в града, а от време на време Денис я молеше да му свърши някоя административна работа, единствено защото тя се оплакваше, че била отегчена.

Само че сега, когато се връщаше назад, към седемте си години брак, тя се чудеше дали това не са години, прекарани в полусънно състояние. Още от самото начало много обичаше децата си. Между тях с Денис почти не съществуваше връзка. Той се държеше с нея като с кръстоска между икономка и кукла. От нея се очакваше да поддържа дома, да готви, да се грижи за децата, да е красиво облечена и да се представя подобаващо в леглото. Докато от него се искаше да ги осигурява, а те забогатяваха все повече и повече с всяка изминала година. Нова кола, още мебели, още скъпи дрехи. Той посвещаваше на работата си все по-дълги часове и тя бе все по-малко в течение на сделките му. Не че това я притесняваше особено. Бе се потопила с искрено удоволствие в уютния си безгрижен живот.

Глава 12

Все още си спомняше датата, когато нещата започнаха да се разпадат. Трети април започна както обикновено, когато Денис тръгна към офиса си в Ситито, а тя подготвяше момчетата за училище. Дени, вече на шест, Том — само на четири, бяха облечени в сиви памучни къси панталони, сака, шапки и кафяви чанти за скъпото частно училище, в което ги бяха записали.

Спомняше си, че бе зад волана на черния рейндж ровър и летеше през прелестните зелени поля, а двете момчета си бъбреха на задната седалка и тя се почувства щастлива, истински щастлива за пръв път от много време насам.

Съвсем наскоро бе навършила двайсет и шест и бе бременна в единайсета седмица. Беше чакала това бебе цели две години. Все още й се струваше истинско чудо, че е забременяла отново. Миналата година бе накарала Денис да отидат заедно на специалист, защото бе убедена, че трудното раждане на Том по някакъв начин я бе оставило безплодна.

Оказа се, че проблемът е в спермата на Денис. Лекарят му каза да намали стреса, цигарите и алкохола. Само че Денис погледна на този съвет твърде пренебрежително и заяви, че бизнесът му е навлязъл в критичен стадий, затова сега моментът не бил подходящ да се отпуска. Беше започнал да работи още по-дълги часове в офиса си в Лондон, бе поел нови клиенти, бе преуморен и притеснен за всичко, въпреки че парите се трупаха непрекъснато.

Кой знае как обаче, преди три месеца магията се бе получила. Денис, разбира се, се зарадва, а тя едва сдържаше щастието си. Нямаше търпение отново да има бебе в къщата. Моля те, моля те, нека да е момиче. Този път щеше да е различно: никакво изкуствено хранене, бебето няма да се оставя да плаче нощем, нито едно от дребните изпитания, които Денис й бе налагал и на нея, и на момчетата „за тяхна добро“.