Читать «Колелото на времето» онлайн - страница 3

Дон Хуан Матус знаеше, без сянка от съмнение, че всяко нещо, което ми разказва за познавателната система на шаманите от древно Мексико, е реалност. Освен всичко друго той беше и нагуал, което за практикуващите шамани означава естествен водач, личност, способна да вижда енергийни факти, без изобщо да си навреди. Затова той беше в състояние да води успешно своите сподвижници по пътища на мисълта и възприятието, които е невъзможно да се опишат.

Преценявайки всички факти от познавателния свят на дон Хуан, с които той ме запозна, аз стигнах до заключението, което и той самият споделяше — че най-важният елемент в този свят е понятието намерение. За шаманите от древно Мексико намерение е силата, която могат да визуализират, когато виждат енергията както протича във Вселената. Те го наричат всепроникваща сила, която участва във всеки аспект на времето и пространството. То е скритият импулс зад всяко нещо; но най-неоценимото му качество според тези шамани е, че намерението — една чиста абстракция — е най-тясно свързано с човека. Човек винаги може да го използва. Шаманите от древно Мексико осъзнали, че единственият начин да се въздейства над тази сила е чрез безупречно поведение. Само един изключително дисциплиниран практикуващ би могъл да се опита да постигне такъв подвиг.

Друг изключителен елемент от тази необичайна познавателна система на шаманите е начинът, по който разбират и използват понятията за време и пространство. За тях времето и пространството не са същите тези явления, които присъстват в нашия живот като съставна част от обичайната ни познавателна система. За обикновения човек стандартното определение за време е „непространствен континуум, при който събитията стават в явно необратима последователност от минало през настояще към бъдеще“. А пространство се определя като „безкрайно разпростиране на триизмерното поле, в което съществуват звездите и галактиките; Вселената“.

За шаманите от древно Мексико времето представлява нещо като мисъл; мисъл, мислена от нещо, невъобразимо по величината си. Техният логичен довод е, че човекът, бидейки част от тази мисъл, мислена от сили, непостижими за неговите умствени способности, все пак съдържа един малък процент от тази мисъл — процент, който при определени обстоятелства на изключителна дисциплина може да се възстанови.

Според тези шамани пространството е абстрактна сфера на дейност. Те го наричат безкрайност и го смятат за пълната съвкупност от всички действия на живите същества. За тях пространството е нещо по-досегаемо, нещо почти земно. В абстрактната формулировка на пространството те сякаш разполагали с по-голям процент. Според тълкуванията, които ми даваше дон Хуан, шаманите от древно Мексико никога не са разглеждали времето и пространството като такива мъгляви абстракции, каквито са те за нас. За тях и времето, и пространството, колкото и да са непонятни като формулировка, са просто част от човека.