Читать «Колелото на времето» онлайн - страница 6

Бях направо сащисан. Чудех се как изобщо може да твърди такива неща, които явно не бяха истина. Той никога не говореше празни приказки, а тъкмо аз бях човекът, който можеше да потвърди истинността на неговите думи и настроения.

— Не го взимай толкова на сериозно — каза той през смях. — За мен бе удоволствие да се заглавиквам с всички тези идиотщини, а още по-приятно ми беше, като знаех, че го правя за твое добро.

— За мое добро ли, дон Хуан? Що за преиначаване е това?

— Да, за твое добро. Аз те примамих, като насочих вниманието ти към неща от твоя свят, които страхотно те прехласват, а ти налапа стръвта с все кордата и поплавъка.

На мен ми трябваше само твоето нераздвоено внимание — продължи той. — Но как можех да го постигна при твоя толкова недисциплиниран дух? Ти самият неведнъж си ми повтарял, че си с мен, защото направо те прехласвали нещата, които ти казвам за света. Но това, което ти не знаеше как да изразиш, бе, че удивлението ти се дължеше на факта, че ти смътно разпознаваше всеки елемент, за който ти говорех. Ти си мислеше, че самата тази неяснота е шаманизмът, и се хвана на това, тоест остана с мен.

— С всеки ли правиш така, дон Хуан?

— Не с всеки, защото не всеки идва при мен и най-вече защото мен не ме интересува всеки. Интересувах се и продължавам да се интересувам от теб, лично от теб. Моят учител, нагуалът Хулиан, ме надхитри по подобен начин. Подмами ме, разчитайки на моята похотливост и алчност. Обеща ми, че ще са мои всички жени, които се въртяха около него, обеща ми да ме обсипе със злато. Обеща ми цяло състояние и аз се хванах. Всички шамани от моята приемствена линия са били подмамвани по подобен начин, още от памтивека. Шаманите от моята линия не са учители или гуру. Изобщо не ги интересува да преподават своето знание. За тях важното е да намерят наследници на знанието си, а не хора, които проявяват смътен интерес към знанието им по чисто интелектуални причини.

Дон Хуан беше прав, като каза, че съм се хванал напълно на маневрите му. Наистина вярвах, че съм открил съвършения за един антрополог шаман информатор. Това беше по времето, когато под покровителството на дон Хуан и под негово влияние аз си водех записки и събирах всякакви стари карти с разположението на селища на индианците от племето яки в течение на векове, като се започне от хрониките на йезуитите от края на XVIII век. Записвах си всички тези местоположения и си отбелязвах и най-незначителните промени, като започнах да се замислям защо селищата са били премествани и да се питам защо всеки път след преместването им са били разполагани в малко по-различен начин. Изграждах псевдохипотези за причините и после ме обхващаха основателни съмнения. Трупах хиляди листове с кратки бележки и предположения, извлечени от книги и хроники. Бях съвършен студент по антропология. Дон Хуан разпалваше въображението ми по всевъзможни начини.