Читать «Дарът на орела» онлайн - страница 185

После дон Хуан каза, че в този ден те ще си заминат по здрач и че единственото, което имат още да направят за мен, е да сътворят отвор, прекъсване в непрекъснатостта на моето време. Щяха да ме накарат да скоча в бездната като начин да прекъсна излъчванията на Орела, които са свързани с чувството ми, че съм цял и непрекъснат. Скокът ще бъде направен, докато съм в състояние на нормално съзнание, а идеята е да настъпи второто ми внимание; вместо да умра на дъното на бездната, аз ще навляза изцяло в другото „аз“. Дон Хуан каза, че е възможно, щом се изтощи енергията ми, да изляза от другото „аз“, но няма да изляза на същия планински връх, откъдето щях да скоча. Той предвиди, че ще се поява на любимото ми място, където и да е то. Това щяло да бъде прекъсването в непрекъснатостта на моето време.

И тогава той ме избута напълно от лявостранното ми съзнание. И аз забравих моята мъка, моята цел, моята задача.

Същият следобед по здрач Паблито, Нестор и аз наистина скочихме в една бездна. Ударът на Нагуала беше толкова точен и толкова милостив, че нищо от моментното събитие на тяхното сбогуване не се пренесе отвъд границите на другото моментно събитие — скачането в сигурна смърт без умиране. Колкото и страшно да беше това събитие, то беше бледо в сравнение с онова, което ставаше в други предели.

Дон Хуан ме накара да скоча точно в момента, когато той и всичките му воини бяха подкладили своето съзнание. Получих съноподобно видение на редица от хора, които ме гледаха. След това го осмислих просто като една брънка от дългата серия видения или халюцинации, които бях имал при скачането. Това беше само скромното тълкуване на моето дясностранно съзнание, обладано от внушаващото страх тотално събитие.

В лявата си страна обаче установих, че съм навлязъл в другото си „аз“. Това навлизане нямаше нищо общо с моята рационалност. Воините от групата на дон Хуан ме бяха хванали за един вечен миг, преди да изчезнат в тоталната светлина, преди Орелът да ги беше пуснал да минат. Знаех, че са в обхвата от излъчвания на Орела, който беше извън моя обсег. Чакаха дон Хуан и дон Хенаро. Видях дон Хуан да застава начело. А после в небето се появи само една редица от изящни светлинки. Нещо като вятър сякаш извиваше и разлюляваше редицата светлинки. В единия й край струеше плътна ярка светлина — там, където беше застанал дон Хуан. Сетих се за Пернатата змия от легендата на Толтеките. А след това светлинките изчезнаха.

Информация за текста

Carlos Castaneda

The Eagle’s Gift, 1981

Източник: http://izvorite.com

Издание: Издателство „Петрум Ко“ ООД, 1994 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2780]

Последна редакция: 2007-04-15 12:46:09