Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 4

Неволно потреперих.

— Хайде, да вървим на смяна.

Скоро излязохме на повърхността и се закатерихме към тръбата, където совалката беше в готовност да полети за платото. Голямото старо черно нещо ни чакаше до ръба на кратера. Под закрилата на групата на Джони Уейс аз и останалите щяхме да се натъпчем в него. Често усещах липсата на целия мъничък свят, който Уейс смяташе толкова близък, и във всички разговори какво представляват сънищата и какво е действителност намирах по нещо за самозащита.

Докато се отправяхме към подземната железница, извивката на купола изкриви кактуса отвън. Крехките стъбла, подобни на круши с остри бодли, се простираха навсякъде, сякаш възнамеряваха да обвият целия купол, докато не бъдат изличени от пороя на отразената електролуминесценция.

Така е, не се ли намери начин да се реши проблемът с ослепителния блясък през нощта, обстановката в Главния купол щеше да си остане нервна.

В подземната железница, още незавършена напълно, Уейс и аз минахме покрай наредени като за парад противопожарни принадлежности и скафандри за критични ситуации и се качихме на влака. Останалите от групата вече бяха по местата си и сякаш насърчавани от ССКП, бъбреха оживено на сериозни и амбициозни теми. Поздравиха радостно Джони и той се присъедини към разговора. А аз закопнях да се върна при семейството си — такова, каквото беше — или да играя шах с Тед Грийвс, простия стар войник. Може би и аз трябваше да си остана прост стар войник: непрестанно да потушавам размирици в пренаселените задни дворове на Източното крайбрежие или да дам бърз картечен откос някъде в Бразилия.

— Нямах желание да бъда нетактичен с теб, Джери — извини се Уейс, когато вратата се затвори. Дребното му лице неспокойно затрепка.

— Няма значение. Аз се нахвърлих върху теб. Напоследък животът е станал прекалено сложен.

— И това го казваш ти, апостолът на прогреса!

— Не е тема за приятен разговор… Виж, ние открихме живот на Юпитер. Това е знаменателно. Аз наистина съм доволен, доволен съм за Езард, доволен съм за всички там. Но какво ще правим сега с всичко това? Къде ще ни отведе? Ние все още не сме решили проблемите си на Земята!

— Ще го направим — отвърна той.

Започнахме да се движим по тъмния тунел.

III. РАЯ

Едно от нещата, които много усложняваха живота ми на Земята, бяха сънищата на моята дъщеря. Те така ме объркваха и ми въздействаха, че си мисля дали не са се преплитали често с моята фантазия, докато релаксирах на кушетката на Уейс под енцефалометрите и другите механизми на ССКП. И макар да ме омайваха, усещах някакво дълбоко безпокойство. Дъщеричката ми беше по детски приветлива и настойчива, аз, разбира се, нямах достатъчно време за нея, но за сънищата й намирах.