Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 2

Огромните напрежения, невероятната тъмнина, ужасяващата мъдрост, безкрайните електрически бури, аналогията между атмосферните дълбочини на Юпитер и разума го смущаваха силно. Той се изправи и бутна назад наблюдателния си шлем.

Мигновено помещението придоби обичайния си поносим и ограничен вид.

— Достатъчно спектакли засега — обади се капитан Дудинцев и му подаде пешкира. — Всеки от шестте слоя, които наблюдаваме, е поне сто пъти по-голям от площта на Земята. Ние направихме добри записи. И ги изпратихме на Земята.

— Те ще се шашнат.

— Живот на Юпитер, какво друго би могло да бъде? И Русия, и Америка ще изпаднат в шок. Това научно откритие е най-великото от сътворението на света досега и ще разтърси цялата Западна цивилизация!

Като погледна хронометъра на ръката си, Езард неволно пресметна, че е наблюдавал цели осемдесет и шест минути.

— О, сигурен съм, там има съзнание! То ще обърне нашето мислене с главата надолу. Юпитер не само че съдържа по-голямата част от материята на нашата система, ако оставим настрана Слънцето, но също и повечето, почти всички форми на живот. Роящ се, свръхмобилен живот… Няма нито една амеба, по-малка от Лонг Айлънд. В сравнение с това Земята е жалък скалист аванпост на един далечен бряг. Идеята е велика и ще трябва да свикнем с нея.

— Белият свят ще успее да се приспособи, както е успял и с дарвинизма. Ние винаги успяваме да се приспособим.

— Че кой ли го еня за Черния свят!

Дудинцев се разсмя.

— Какво ще кажеш за съпруга на сестра ти, от когото винаги се оплакваш? Май него го засяга, а?

— О, да, него наистина го засяга. Джери би искал да види другата половина на глобуса напълно унищожена.

— Той със сигурност не е единственият.

С глава, все още пълна със загадъчните разноцветни движения, Езард тръгна да си вземе един душ.

II. ЛУНАТА

Намирахме се в града на Залива на небесната дъга. Полунощ отдавна минаваше. Стоим под главния купол на върха на една от обзорните кули. Всемирът се простира пред нас, долепен плътно до стъклата на прозорците. Звездите, разкривени от овала на прозрачния таван, приличат на искри от пламтяща лой; Земята се вижда като великолепен замръзнал нокът. Шефът на техниците Уейс и аз си разменяхме по някоя и друга дума просто да убием времето, докато се върнем отново към задълженията си в „голямото старо черно нещо“ горе на платото, както го наричаше моята дъщеричка Рая.

— Специализацията е великолепно нещо, Джери! — заяви Уейс. — Ето ни на половината път от Юпитер, а аз дори нямам представа в коя част на небето да го търся! Външните светове никога няма да бъдат в кръга на моите интереси.

Той беше спретнат дребен суховат мъж, в средата на тридесетте, но вече доста сбръчкан. Кръгът на неговите интереси на интереси обхващаше окончателното състояние на заспиването. От него бях научил много неща. Да си кажа правичката, не бих напреднал особено, ако не беше проектът ССКП, върху който работехме двамата заедно. И сигурно нямаше да открием в онова голямо старо черно нещо хипнотичното състояние между бодърстване и заспиване, така трудно доловимо в слабата гравитация на Луната.