Читать «Пустият път» онлайн - страница 8

— Не може да дойде… — каза той.

— Пак ли горката женица? — изруга Майора.

— Не, сега съпругът. Има две счупени ребра, разбит нос и фрактура на шийката на бедрената кост.

— Добре че се е притеснила от детето — въздъхна Майора. — Значи — обърна се той към Фидел — вие се жените утре?…

— Да!… — отвърна Фидел. — В кметството…

— А как изглежда годеницата ви?…

— Красива е… — каза Фидел. — Бузите й са гладки като полиран профил, очите й са големи като черни перли, има тъмнорижи коси, вдигнати на венец, мраморна гръд и цялата сякаш е отделена от останалия свят с нежна решетка от ковано желязо.

— Поразително!… — прецени Майора и тръпка премина по гръбнака му.

Ноеми беше наистина красива, дори след като камионът я просна на тротоара. Главата и издрънча и зъбите и силно изтракаха. Приятелката й се разкрещя. Линейка не дойде веднага, а най-близката болница беше Централната.

Отнесоха я на носилка. По коридорите сновяха сестри, изпразваха кофите, пълни със сливици и апендицити, които асистентите на хирурзите оставяха пред вратата на операционната. Две от тях си играеха с голям кислороден балон на червени и жълти отрязъци. Върху носилката Ноеми беше все още с хубавите си червени, издадени устни, с тъмнорижите си коси, с правилния си нос, но очите и бяха затворени.

ХII

— Въпреки всичко — каза Майора, — тоя път му кажете да дойде веднага, иначе си тръгвам.

— Да — каза Фидел. — Ще настоявам. Става досаден с тия негови болни…

— Ама не мога — отвърна Лоран. — Току-що ми докараха едно момиче, бутнато от камион…

— Нищо, ти идвай — настоя Фидел. — Нека друг да я поеме…

— Слушай — каза Лоран. — Не ми досаждай… При това е красива…

— Отвращаваш ме — каза Фидел. — Тия думи ще ти струват скъпо. Моля те, опитай.

— Добре — каза Лоран, — но ако онова магаре Дювал я изтърве, ще бъде по твоя вина.

— На масата!… На масата!… — крещеше Майора.

ХIV

И естествено, операцията излезе успешна, но не и за Ноеми, която умря, и тъй като нямаше място за трупа й веднага предупредиха родителите й да си я вземат незабавно вкъщи. Бяха я увили вече в чаршаф, защото беше мъчително да гледаш резултата от работата, която се налага при фрактура на черепа, но им дадоха косите й. Наложило се беше да ги отрежат, защото бяха много дълги.

Информация за текста

Boris Vian

La route déserte, 1949

Сканиране и разпознаване: Savcho, 2010

Коригиране: northeast, 2010

Издание:

Борис Виан. Човекът вълк. Разкази

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1989

Редактор: Екатерина Делева

Рецензент: Венко Христов

Художник: Димо Кенов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Бонка Лукова

Коректори: Жанета Желязкова, Мая Поборникова

ЕКП 07/9536611311/5577-59-89

Разказите в сборника са подбрани от следните книги:

Boris Vian

Le Loup-garou

Les fourmis

Le Terrain Vague, 1968

Le Loup-garou

Ursula Vian

Christian Bourgois éditeur, 1970

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16837]

Последна редакция: 2010-07-17 12:30:00

1

Верен (фр.). — Б.пр.

2

Справедлив (фр.). — Б.пр.

3

Отстъпник (лат.), римски император от IV век, правил безуспешни опити да възстанови езичеството. — Б.пр.