Читать «Пустият път» онлайн - страница 7
Борис Виан
и още много думи, които няма да ви кажа, защото сте християни, предполагам. А магьосникът на Острова запалва дебела восъчна свещ и се кланя на звездата на нощта…
— Слагат ли надгробни камъни? — попита Фидел.
— С тонове — увери го Майора.
— Скулптирани?
— Всичките.
— А как скулптирани?
— Като камъни! — отсече Майора, после продължи: — Скоро ли ще вечеряме?
— Ами… — отвърна Фидел — … Дали да не почакаме Лоран…
— Тогава му звъннете да побърза! — каза Майора.
— М-м… да… — каза Фидел… — Отивам.
Стана и отиде в кабинета на баща си. А Майора се възползва, за да опита различните напитки в барчето и отново седна, защото Фидел се връщаше.
— Е…
— Не може да дойде веднага — обясни Фидел. — Току-що са му докарали някаква жена, с очи като прегорели яйца и скалпирана глава. Мъжът й я подредил.
— Не му ли е отвърнала? — попита Майора.
— Знаете ли какво е казала на Лоран?… Казала му: „Не можех пред малката… Щях да й дам лош пример…“
— Понякога жените от простолюдието са толкова добродетелни!… — въздъхна Майора.
Изхълца и с безсрамна дързост си го изкара на окото.
— Да — каза Фидел. — Хубаво е постъпила тази жена. Лоран смята да свърши за четвърт час.
— Е, толкова по-добре — каза Майора. — Значи, в Гренландия…
Х
Ноеми излезе под ръка с приятелката си от кино „Емперийо-Кюжас“, където Манфред Карот току-що бе загинал под безмилостните удари на банда жестоки палачи, доста по-възрастни от него. Очите й бяха пълни със сълзи, навехнатият крак леко я наболяваше. Вечерта падаше бързо и сред дъждовния въздух около електрическите глобуси се образуваха ореоли. Имаше голямо движение от коли и тежкотоварни превозни средства с механична тяга, предназначени за транспортиране на инертни стоки.
ХI
— И… — завърши Майора — макар да не запазват мъртъвците в идеално състояние, си струва да се отбележи, че полярният лед ги замразява до такава степен, че стават твърди като месо, извадено от хладилник, където обаче не влиза и парченце лед. Оставям на вас грижата да обясните тази аномалия.
— Ескимосите скулптират ли ледените късове, които слагат върху гробовете? — попита Фидел.
— Не — отвърна Майора, — по простата причина, че тези гробове са кухи: изваждат някой леден блок, слагат клиента вътре и сипват малко вода, но никога чак до ръба.
— Виж ти! Защо? — попита Фидел.
— Може да се обясни — каза Майора — с физиката: водата, която сипват, се получава от предварително извадения блок, а всеки знае, че ледът губи от обема си, когато се топи.
— Но — настояваше Фидел, — нали той замръзва веднага?
— Да — съгласи се Майора, — но вие забравяте пингвините.
— Аха! — изрече Фидел с недоумение.
— Те винаги са жадни! — каза Майора. — И не само те — добави деликатно и погледна чашата си.
Фидел напълни чашата на Майора и той продължи:
— Пиер, братче, иди да звъннеш на Лоран, сигурно е свършил…
Пиер изчезна в кабинета и оттам долетя ехото на настойчивите му думи.
