Читать «Малък свят» онлайн - страница 6

По това време Алис и той живееха вече от шест години на Първия остров. Това бяха хубави години, толкова всепоглъщащи, че Алис бе загубила връзка с малцината си приятели на Земята, и когато управителят на островната колония Лес Джеръм я помоли да остане, тя с готовност се съгласи. Знаеше, разбира се, че социолозите и психолозите се интересуват главно да имат под ръка истинска космическа вдовица, но след смъртта на Виктор всичко й се струваше маловажно. От учтивост тя продължаваше да живее в същата къща, чакаше да се върне обещаната радост и се стараеше да не мисли за суровата пустота на космическото пространство, която започваше само на няколко сантиметра от пода.

Бедата беше… че радостта не се връщаше.

Накрая Алис се примири с неравностоен заместител, приеман под формата на сребристосини таблетки, и сега й беше все по-трудно да прави разлика между двете. Имаше един-единствен начин да възстанови душевното си равновесие: да започне да живее без таблетките, като на първо време мине една седмица без тях, но доктор Кинли и другите, изглежда, не си даваха сметка, че преди всичко трябва да изкараш тоя първи, безкраен, непоносим ден…

Алис се мъчеше да сдържа сълзите на безсилие и отчаяние, тъй като разбираше, че през тоя ден, започнал така злополучно, едва ли щеше да изтрае до обед, без да потърси облекчение. С необикновена яснота в главата й проблесна мисълта, че за някои хора човешките теглила са просто прекомерно големи.

Съобщението на Роби получи отклик, който го изпълни със задоволство.

След първоначалните възклицания на недоверие по-младите членове на Червените чукове млъкнаха и Роби усети, че те вече се страхуваха мъничко от него. Той се престори на спокоен, когато Гордън Уеб и другите три момчета, които съставляваха Върховния съвет, го дръпнаха настрана да си поговорят. Роби тръгна с тях, като от време на време поглеждаше назад към младшите, и с вълнение установи, че Дейвид, Пиер и Дрю — дори самият Гордън — се отнасяха с него почти като с равен. Те явно се държаха въздържано, понеже той още не бе извършил на дело своя полет, ала Роби остро предвкусваше какво е да пораснеш и това усещане му се стори много приятно. Питаше се дали родителите му ще забележат промяна у него, когато се прибере в къщи за вечеря, и дали ще се заловят да гадаят причините й…

— … реши в коя долина ще слезеш — казваше Гордън. — Жълтата или Синята?

Роби върна мислите си в настоящето и към неприятната необходимост да се покаже достоен за старши член на бандата. Поради примирието с Жълтите ножове няма да бъде толкова опасно да се насочи към техния район, но, от друга страна, едно краткотрайно нахлуване в територията на Сините светкавици ще му донесе повече слава, и то слава, каквато Роби желаеше. Слава, почит и признание.