Читать «Малък свят» онлайн - страница 5

Алис повъртя таблетката между палеца и показалеца си. Знаеше, че днес няма да бъде денят на победата й — децата й бяха попречили. Харолд, който живееше през три врати в същия квартал, или Джийн от къщата на ъгъла, или Карл от съседната улица. С безгрижната жестокост на най-младите те отдавна бяха разбрали, че болестта я прави лесна жертва, и бяха й обявили тиха война. Алис сложи таблетката на езика си, поддавайки се на изкушението да си осигури няколкочасово спокойствие, но изведнъж й хрумна една мъчителна мисъл. Докато спи, през счупения прозорец във всекидневната ще влизат прах, насекоми и може би дори човеци натрапници. Едно време можеше да спи спокойно в незаключена къща, но оттогава светът и всички населяващи го хора се бяха променили.

Тя извади таблетката от устата си, пусна я в джоба си и отиде да вземе кофа за боклук. Минаха петнадесет минути, докато събере големите парчета стъкло, цял арсенал от крехки кинжалчета, и докато изчисти с прахосмукачката така, че по килима не остана нито едно от лъскавите късчета. Логично погледнато, сега би трябвало да се обади в ремонтната служба и да съобщи за причинените щети, но от една година бе изключила телефона си, тъй като внезапното звънене разстройваше нервите й. По същата причина, макар и незаконно, бе прерязала кабелите на обществения високоговорител. В случая не би й отнело много време да се облече и да отиде до някой телефон в безистена с магазини, но Алис се плашеше от мисълта да напусне така внезапно къщата си, където се чувствуваше в безопасност. Оставаше й само едно: да запуши по някакъв начин счупения прозорец, докато почувствува, че има достатъчно сили, за да го поправи както се полага.

В допълнителната спалня, която Виктор използуваше за работилница, намери метален лист, достатъчно широк, за да закрие прозореца, а като претършува набързо лавиците, откри туба с течно лепило. Пренесе тези материали във всекидневната, изстиска малко лепило върху металната рамка на прозореца, намести листа и го притисна. За не повече от минута той се залепи така здраво, че не можеше да го помръдне. Убедена, че безопасността й е отново осигурена, Алис смъкна пердетата, върна се в стаята откъм фасадата и легна на дивана. Слоевете тлъстина, обвили тялото й в течение на една година бездействие из къщи, я бяха затруднили в току-що свършената работа и сега тя дишаше тежко. Остра миризма на нездрава пот изпълваше стаята.

— Върви по дяволите, Виктор! — произнесе тя към тавана. — Нямаше право!

Виктор Лидейн се числеше към петчленния екип, който бе излязъл на обърнатата към слънцето страна на една колония — втори модел, за да монтира параболично огледало, което щеше да служи като допълнителен енергиен източник. Работата вървеше много бързо с оглед на срока за завършване, определен от инженерите политици на Земята. Както бе подразбрала Алис, един от екипа не се съобразил със стандартната процедура и се заловил да смъква предпазната обвивка на отражателя, преди да я обезопаси напълно. Разкрила се само частица от лъскавата метална повърхност, но когато огледалото случайно се отделило от своята рамка, слънчев лъч прерязал като с нож скафандрите на двама от екипа. И единият от тях бил Виктор Лидейн.