Читать «Убиецът на великани» онлайн - страница 8

За негово учудване тя се спря.

— Идвам с мир — каза тя. — Аз съм една от вас. Аз… — тук тя замълча за известно време — съм една от Новите Хора.

Неокосмения не отговори и не се издаде с движение. Тази жена може да има много остро зрение, но съвсем не е вероятно да има и подобно обоняние. Нима усети миризмата му? Но тогава… откъде тя знаеше името, с което се наричаха? За останалия свят те са Неистински и ако непознатата ги бе нарекла така, то тя бе обречена.

— Ти си удивен, нали? — отново се раздаде гласът й. — Защо ви наричам правилно? В моето Племе ме наричат Неистинска…

— Тогава — тържествуващо произнесе Неокосмения, — как ти позволиха да живееш?

— Ела при мен! Не, преди това остави копието. Сега идвай!

Неокосмения заби копието си в стената на тунела. После бавно, почти обхванат от страх, се отправи към очакващата го жена. Сега можеше да я разгледа по-добре. Тя му се стори същата като бягащите майки на Неистинските, каквито не един път беше довършвал. Тялото й бе пропорционално и покрито с тънка копринена козина. Изящната й глава имаше правилна форма. Физически тя бе толкова нормална, че изглеждаше направо отвратително.

Но нещо го накара да се замисли. Неволно я сравни с жените от племето си и това сравнение не се оказа в тяхна полза. По-скоро емоциите, отколкото разсъдъкът, му подсказаха, че ненавистта, възникваща при вида на нормалното тяло, се явява като резултат от дълбокото и вкоренено чувство на непълноценност. И той пожела непознатата.

— Не — бавно произнесе тя, — моето тяло не се отличава. Разликата е в главата ми. Разбрах го преди известно време. Не са изминали и две ръце хранене оттогава. Но сега знам какво става в главата ти и в главите на всеки от Хората.

— Но как съплеменниците ти разбраха това?

— Когато пораснах достатъчно да живея с мъж, ме дадоха на Трильо, сина на Вожда Тека. И в нашата пещера разказах на Трильо за нещо, което само той знаеше. Мислех, че ще му хареса, ще му бъде приятно, ако има жена с магически способности. С моя помощ той би станал Вожд… Но се разсърди и много изплаши. Изтича при Тека и той ме обяви за Неистинска. Трябваше да ме убият, но успях да избягам. Те не ме преследваха… — тя помълча и след малко добави: — Ти ме харесваш и желаеш.

Това бе потвърждение, а не въпрос.

— Така е, но…

— Безопашатата ли? Тя може да умре. Ако се бия с нея и я победя, то ще стана твоя жена.