Читать «Убиецът на великани» онлайн
Бертрам Чандлър
Бертрам Чандлър
Убиецът на великани
Шрик трябваше да умре още преди детските му очи да разгледат този свят. Той беше обречен, но неговата майка Уини беше решила — това дете ще живее! Откакто стана жена на Скрийр, бе раждала три пъти и старият, побелял Стерет, Съдията на Новородените, три пъти определяше децата й като Неистински.
Тя не възразяваше против закона, докато не засягаше нея самата или децата й. Както всички членове на племето, така и Уини с удоволствие си похапваше от свежото и вкусно месо, което си разпределяха след ритуалното убийство на Неистинските. Но когато жертва е плодът на собствената й утроба, всичко ставаше съвсем друго.
В пещерата беше тихо. Уини очакваше завръщането на господаря си. Чуваше се само забързаното й дишане и рядкото проплакване на бебето. Дори и тези звуци се поглъщаха и заглушаваха от меките гъбести стени и сводове на пещерата.
Доста преди Скрийр да влезе, тя усети приближаването му и като предугади първия въпрос, тихо каза:
— Едно е. Момче.
— Момче? — Скрийр изрази одобрение, което бързо се смени със съмнение. — А то не е…
— Да.
Мъжът повдигна дребното топло телце. В пещерата бе почти тъмно, но той, както и всички от расата му бяха свикнали с липсата на светлина. Пръстите му съобщиха това, което искаше да знае. Детето беше без косми по тялото си, а краката му бяха прекалено прави. И което бе най-лошото, черепът му беше прекалено изпъкнал.
— Скрийр! — с тревога запита Уини. — Смяташ ли?…
— Няма съмнение, че Стерет ще го признае за Неистински.
— Но…
— Няма никаква надежда.
Уини усети, как мъжът й се сгърчи, и чу тихото копринено шумолене на козината му.
— Погледни, каква глава има само! — продължи той. — Прилича на великаните.
Майката въздъхна. Тежко й беше, но добре знаеше Закона. Но въпреки това… Раждаше за четвърти път и тя може би никога няма да узнае какво значи да гледаш и да чакаш със смесеното чувство на страх и гордост как децата ти заедно с други юноши предприемат поход из територията на Великаните и се връщат с плячка от огромната Пещера-с-храна, или от Местата-с-зелено-растящите, или с парченца скъпоценни метали от Местата-на-живота-който-не-е-живот.
Тя се хвана като удавник за сламката.
— Ти казваш, че главата му е като на великан? А не може ли да предположим, че и те са Неистински? Аз съм чувала да се говори нещо подобно…
— И какво от това, дори да е вярно?
— Само това… Представи си, че изведнъж израсне голям като великан? Или пък сам е великан? Тогава той ще може да се сражава с другите великани за нас, за нашия народ. И ако…
— И ако Стерет му позволи да живее, това искаш да кажеш, нали? — мъжът й издаде къс и неприятен звук, напомнящ нещо като смях. — Не, Уини! Той ще трябва да умре! Ние отдавна не сме си похапвали…
— Но то е…
— Замълчи. Нима и ти искаш да нахраниш с месото си Племето? Ами ако изведнъж поискам да си намеря жена, която да ми ражда здрави деца, а не такива уроди?
* * *
Мястото на събранията беше почти пусто, когато там влязоха Скрийр и Уини. Тя здраво стискаше до гърдите си Шрик. Там чакаха още две двойки с новородените си. Една от майките държеше две деца, които изглеждаха напълно нормални. Другата имаше три, едно от които носеше мъжът й.