Читать «Планета от клас Земя» онлайн - страница 18

Върнал се на мястото си, отново пое управлението. Областта с лоши атмосферни условия беше останала далеч зад него. Направи тесен завой и пое курс на юг. На екрана беше маркирано последното местоположение на изчезналите. Надяваше се, когато навлезе в обсега на предавателя, отново да възстанови връзката. В момента ги разделяха най-малко пет хиляди километра.

Продължи да ги търси все по на юг, но повикванията му останаха без отговор. Температурата в контейнера на Катлин се покачи.

Всяко по-нататъшно отлагане се превръщаше в безотговорна игра с живота й. Какво да прави? Като че ли трябваше да рискува. Да намери площадка за кацане и да включи ревитализацията без Вандерболт.

Глисерът достигна брега на едно море. Дълбоко в сушата се врязваше тесен залив, фиорд като на скандинавско крайбрежие. Мястото му се стори подходяща писта за кацане и излитане. Уредите не засякоха никакви подводни препятствия. На екрана се показа гладка водна повърхност. Тъкмо започна маневрата по приземяването, когато едва доловимо се чу гласът на Вандерболт. Той достигна до слуха му, накъсван от атмосферни смущения.

— Една… не можахме нищо… огромна сила… твърдо… катас… — Думите ставаха все по-тихи и по-тихи. Заглушаваше ги сподавен и заплашителен шум.

Потискайки отчаянието, Друнен изруга. Би било истинска лудост да излети още веднъж. Трябваше да се погрижи за Катлин при всички обстоятелства. Все пак бяха живи. Над думите на Вандерболт можеше да разсъждава по-късно.

Приземяването бе извършено майсторски. Глисерът спря плътно до брега. Развълнуваната вода се разбиваше в скалите. Отекна свистенето на двигателите. После настъпи тишина. Стори му се, че е пленник. Трескаво укрепи глисера с крайбрежни камъни, след това хвърли котва на дъното. Изпълзя обратно.

Бе необходимо натискането само на едно копче, за да даде ход на съживяването. Облегна се изтощен в креслото. Над него се издигаше звездният свод. Бяха дошли откъм една от тези искрящи светлинни точки. Извиси се на възбог. В близост до него нямаше нищо, никакъв предмет и никаква мисъл. Бъдещето изглеждаше така далечно като някакъв друг живот.

Информация за текста

Bernd Ulbrich

Planet der Klasse Erde, 1980

Сканиране, разпознаване и корекция: Светослав Иванов, 2007

Публикация:

Бернд Улбрих. Невидимият кръг — сборник с разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985 г.

Bernd Ulbrich

Störgröße M — Verlag Das Neue Berlin, 1980

Der Unsichtbare Kreis — Verlag Das Neue Berlin, 1977

Der Mann von Anti — Verlag Das Neue Berlin, 1980

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2323]

Последна редакция: 2007-01-03 20:41:57