Читать «Омагьосаният котарак» онлайн - страница 20

Чу някакъв глас да пита:

— Как е, ледена шушулке?

Някой каза:

— Разбра ли всичко, синко?

Разпозна ги, вече бе чувал тези гласове, спомни си за предишния си живот. Учуди се малко, тъй като не очакваше възкресението си. Как бе попаднал тук?

Мелодичното мъркане на Йохана го приспа. Беше му благодарен за това. Пък дори и да бе самият дявол.

Когато отново дойде на себе си, чу Ракел да му прошепва:

— Трябва да ти кажа все пак: действал си прибързано. Йохана никога не е бил принуждаван да решава сам. Можеше да се получи фал.

— Напротив — обади се Джипси раздразнено. — Без Йохана щеше да се получи фал. Познавам го достатъчно и можех да преценя възможностите му.

— Но ти постави в опасност живота на Йохана. Той е единственият екземпляр от този вид.

— Коста ми го подари, преди да умре.

— Той е негов експеримент. Трябваше да го предадеш на компетентните служби.

— Исках първо да разбера каква е цялата тая работа около него — защищаваше се Джипси упорито.

— И сега, когато разбра, какво смяташ да правиш? — вметна Йохана иронично.

— Още не зная, страхувам се…

— От какво? — попита жената на Джейсън.

— От последиците. Йохана вече не е животно.

— Трябваше да ме послушаш — упрекна го Ракел, — Йохана принадлежи на специалистите.

— Карате се за този, дето духа — каза Йохана. — Аз сам ще реша какво ще стане с мене.

Настъпи пауза. Джейсън не посмя да отвори очи напълно. Ракел каза тихо:

— Може би сте прави, аз не мога да решавам вместо него. Много е дръзко от моя страна. Йохана очевидно има собствен разум.

— Точно това исках да докажа. Йохана повече не може да бъде само безучастен изпълнител на човешка воля. Действал е разумно, когато е включил аварийния пилот.

— Нямам в какво да се упрекна — каза Ракел. — Корабът издържа дори и на твърдото кацане.

— Постъпил си правилно — каза жената на Джейсън. — Ако не беше толкова сериозно положението, всички тези странни обстоятелства, довели до нещастието с Джейсън, щяха да бъдат смешни.

В гласа на Ракел прозвуча облекчение:

— Не забраних категорично на Джипси да изпрати Йохана, въпреки че имах известни опасения. Положението с Джейсън и без това бе твърде напрегнато. Доста е твърдоглав.

— Престанете да се карате — измяука Йохана и се сви в скута на Джипси. Явно за него темата бе изчерпана.

Джейсън, който досега бе само наблюдател, така прихна в смях, че всички присъствуващи, с изключение на Йохана се стреснаха.

Ракел и Джипси се хвърлиха да се прегръщат. Поздравяваха се така възторжено, като че ли възвръщането на Джейсън към живота бе техен личен успех. Държаха се за раменете така, сякаш щяха да се — разкъсат взаимно.

— Видя ли — крещеше Джипси, — успяхме, а победителите не ги съдят.

— Та аз никога не съм имал нищо против.

— Но ти се струваше твърде рисковано!

Смяха се, докато Ракел, задавяйки се, се мъчеше да си поеме дъх.

— Изчезвайте най-после — извика Джейсън. — Пречите!

Джипси подаде още веднъж глава през вратата, смигна, погледна жената на Джейсън и каза:

— Чакаме ви долу. Лекарят разреши, дъще.

В стаята беше тихо. Чуваше се само дишането на двамата. Въпреки това тишината беше съвършена.