Читать «Недоразумението» онлайн - страница 9

— Щеше да ти бъде по-приятно, ако не бяхме го забелязали, така ли?

— Може би! Най-малкото всичко щеше да бъде по-просто.

— Бога ми — рече Бонд, — имаш право. — Той кимна и двамата изведнъж се усмихнаха доверчиво и облекчено.

— И така, какво има? — попита Касини.

Бонд се изправи и неспокойно закрачи нагоре-надолу.

— А ако все пак те са още живи? Знам, знам — вдигна ръка той, — звучи фантастично. Бих искал да го докажа, но как?

Касини усещаше безпомощността на ситуацията. Мълчеше очаквателно. Какво имаше предвид Бонд? Поне да желаеше да се изкаже, за да му помогне да не се оплита във фантасмагории.

Бонд се обърна. Приканващият поглед на Касини, в който се таеше недоизказаното от последните седмици, го направи още по-несигурен, откровеността му бе прекалено внезапна. Предложение да се прескочи пропастта имаше, но липсваше мостът.

— Преживяхме нещо, което различно… — Бонд спря раздразнен. Почувства се като дете, което е длъжно да дава отчет пред възрастни. А беше безсмислено. Касини нямаше да го разбере. Трябваше ли да се позове на нещо, което бе породено навярно от фикция? И изобщо как другояче освен по този начин можеше да се тълкува това, след като той не бе в състояние дори да го обясни. Истинска фикция! Нищо друго освен неговото твърдоглавие не го беше накарало да си внуши, че е истина. Какво разочарование, но за пръв път чувството го беше измамило. Или пък не? Той се омота в неиз-казаните „за“ и „против“. Случилото се действителност ли беше? Или халюцинация? Реши се да продължи едва след продължително мълчание.

— Те се нуждаят от помощ — гласът му звучеше уморено. — Извънземните са ги затворили и там, в този капан… — запъна се.

— Запази хладнокръвие — каза приятелски Касини. — Този уред, изглежда, е единствено по рода си творение. Ако го опазим, науката ще ни бъде благодарна. Вероятно ще намери приложение в медицината, за поставяне на диагнози или терапии на душевни заболявания или пък чрез него ще се освободят неподозирани интелектуални резерви. Навярно откривателят е бил гений. Гении се раждат веднъж на хиляда години. Нищо чудно, че досега то не е открито за втори път.

— Ще ни целуват ръцете! — Бонд иронично се усмихна.

— Бонд! — Гласът на Касини стана рязък. — Не разбираш ли какъв шанс е заложен тук? Опитай още веднъж. Ще установиш, че онези там постоянно реагират точно според представата ти, частици от секундата преди нея. Едва се усеща, но е така, казвам ти. Понякога беше силно, почти колкото външен натиск, като че ли това не са собствените ти усещания, а нещо чуждо, проникващо в тебе отвън. Нещо ти се внушава! Опитай! Ако си честен и внимателен, сам ще го установиш.

Бонд го сграбчи за раменете.

— А ако приемем, че те действително съществуват, тези извънземни същества?

Касини с негодувание се освободи, обърна се, забарабани с пръсти. Гласът му създаваше делова преграда, привеждаше доказателства, обясняваше и Бонд не можеше да не кима при всеки един от аргументите му. Но колкото повече изглеждаше, че Касини има право, толкова по-настоятелно в него се събуждаше желанието да изрази собствените си мисли, дори с риска да заприлича на фантазьор. Изнесе речта си припряно и бързо.