Читать «Недоразумението» онлайн - страница 10

„Чуждоземните са направили единствено логичното за тях. Обезвредили са противниците си, без да ги убиват. Отстранили са ги от пространството и времето, в които те са могли да бъдат опасни за тях, после на спокойствие са се огледали, проучили са всичко и отново са заминали. За да не получат удар в гърба, са ги оставили, където са си били, с надеждата, че земните контролни станции ще ги открият. Вградили са висок коефициент на сигурност: след двеста и двадесет години за затворените не са изминали повече от два дена. И ето че сега те имат там кислород още за два часа.“ Жестът му описа това неопределено там и завърши в безнадеждност.

Лицето на Касини не потрепваше. Изглеждаше потънал в мисли. Когато Бонд млъкна, той добродушно се усмихна.

— Очарователно умопостроение, история, изпълнена с напрежение! Но трябва да си припомним фактите.

На Бонд му се искаше да извика: „Повярвай ми!“ Но осъзна, че нямаше право да изисква това от Касини. Та те едва се познаваха, мостът между тях не беше прокаран. Прокле задачата, която ги разделяше. Но къде започваше собственото им безсилие!

Ръцете му се отпуснаха надолу, издърпаха напред раменете. Изглеждаше изцеден. Обстоятелствата го принуждаваха да си признае, че се е заблудил. Теорията на Касини беше по-проста и по-реална. Помълча известно време, след това попита:

— Какво трябва да направя? — и недоверчиво затър-си израз на удовлетворение в чертите на Касини.

Касини сериозно и делово разпореди:

— Вземи уреда. Ще те водя, докато влезем в кораба — явно му струваше усилие да погледне Бонд. С непохватно движение се извърна встрани.

„Ще ги погубиш!“ — промълви беззвучно Бонд. А на глас каза:

— Знаеш ли за кой агрегат доставя енергия реакторът? — И преди Касини да може да отговори, продължи: — За този — посочи той костенурката.. — Безжично.

— Какво толкова вълнуващо намираш в това? — запита Касини.

— Не знаем колко голям е обхватът му. Ако навън уредът преустанови да работи и те действително… Биха били неподготвени… Биха загинали… — Той изпъшка. — Представи се, че те се намират в сапунен мехур, който е завързан за предмета тук. Ако променим местоположението му, той вероятно ще повлече мехура след себе си. Ако обаче притокът на енергия прекъсне, мехурът ще се спука като продупчен балон. В открития Космос това би означавало тяхната смърт. — Той спря внезапно, погледна Касини в лицето. После се усмихна срамежливо.

— Аз съм глупак. Разбираш ли, това хрумване не ме напуска.

— Сигурно — съгласи се Касини. — Знам го това. От една определена точка вече не можеш да се върнеш назад. Изправяш се пред опасността да се поддадеш на една налудничава представа. Но аз съм отговорен за тебе. — И с неочаквана топлота добави: — Хайде да вървим сега. Всичко останало са глупости.

Бонд отиде до масата като сомнамбул и взе яйцевидната топка. Залата моментално потъна в мрак, а той изпадна в състояние, което бе средно между сън и илюзия. Не усети как Касини го хвана за ръката и го поведе през коридора към шлюза. Като в диалог с невидими партньори той бързо движеше устни. Напрегнатите му черти се отпуснаха като у човек, неприсъстващ духом. Накрая се усмихна, сякаш бе преодолял всякакви грижи и притеснения.